Няма ли да се намери модератор...

... който да банне идиота Тимотей? За срок до края на света.

Всички сме идиоти.

Мислиш ли, че това би го променило?
Ще ти отговоря, както навремето Фамулус ми отговори, когато се възмущавах от реакцията на един от клуба: " След като Господ го търпи, кои сме ние,че да не го търпим?"

Но видимо, някои се имат за виждащи, а пък ние - за по-вече и даже най- виждащи

В отговор на:

---

Всички сме идиоти.

---

---

[линк]

А, ако Господ ни привика преди Тимотей ?

---

[линк]

най-малкото в темата за децата имаше много остра размяна на реплики, която би трябвало да се поизчисти. Ужасно е да има такива грубиянщини.

колкото до бановете - понякога това не е наказание, а полезна мярка и за самия баннат, когато почне да проявява форумна зависимост.

Както и да е, сега съм къркан, утре на трезва глава нещата може да изглеждат по-добре :) Сещам се, че като бях малък, баща ми казваше да се моля на ангела-хранител да бди над мен докато спя. Беше много уютна детска мисъл - че ти си се унасяш под одеялата, топло ти е, а някъде наблизо седи един здрав ангел и гледа мило към тебе, а строго наоколо. Дайте сега да спим и стига глупости, че да не изгоним ангелите.

Коля и беся
[линк]

Ежко, "повече" е една дума, без тире. Пишеш си я така навсякъде и ми вади очите.

"по" се пише отделно само ако е частица за образуване на сравнителна степен: "добър, по-добър, най-добър". Повече не е сравнителна степен на "вече".

Не се заяждам, просто искрено страдам.Помогни ми!

Дължа ви извинение, в последните два-три дни нямах време за форума.

Изтрити са две от скандализиращите реплики на Тимотей. Не искам да влизам в ролята на морален цензор. Но някои неща са абсолютно недопустими от чисто човешка гледна точка. Моля уважаемия Тимотей да внимава в изразите си.

Аз всъщност го номинирам за бан не по конкретен повод, а за цялостното му форумно творчество. Смятам, че отдавна го е заслужил.

Когато е наречие за време - да. Но когато е наречие за количество - сравнителна степен, то е същото като много, по-много, най-много. Така е било в старобългарския, такава е и логиката при степенуването.


Виж тук: [линк]

И т у к

В казаното от мен: "Но видимо, някои се имат за виждащи, а пък ние - за по-вече и даже най-виждащи"

видимо става дума за степенуване. На мястото на "по-вече" (виждащи) спокойно можем да сложим "по-много", или "по-големи". Последните се пишат задължително с тире.

---

[линк]

Ежко, понеже и аз съм ти поставял въпроса за спазването на съвременен български правопис, препоръчвам ти да обсъдим проблема с тирето, а и с използването на главни букви в съответния клуб - Правопис. Там пишат някои много ерудирани и добронамерени специалисти. По-етично би било темата да я поставиш ти, но ако имаш някакви съображения бих го направил и аз.

....самото то със значение „повече“

Фразеологични изрази
още повече - много повече, допълнително. Напр.: Това ме ядосва още повече.
още повече, че (съюз) - на по-голямо основание, тъй като освен това. Напр. : Никой няма право да се държи грубо, още повече, че той е публична личност.

Нищо, ти продължавай да се излагаш.

ClassicFMAlmaMater

Синоними на думата упорит:

непокорен, непослушен, опърничав, неотстъпчив, непреклонен, корав, неумолим, неукротим, недисциплиниран, буен, вироглав, твърдоглав, ни се води-ни се кара, чепат, дебела глава, инат, като рак на бързей

непримирим, амбициозен, амбициран, твърд, самонадеян, настойчив, настоятелен, фанатичен, непоколебим, самомнителен, несклоним, безкомпромисен, непревиваем, самоуверен, решителен

усърден, ревностен, напрегнат, неуморен, неуморим

верен, постоянен

гранитен, коравосърдечен

груб, закоравял, практичен, трезв

мъчен, труден, тежък

усилен, изморителен

натрапничав, досаден, отегчителен, непоносим

делови, много бърз, енергичен, динамичен

непобедим, несломим

неподатлив, неподдаващ се

своеволен, догматичен, недопускащ възражение

издръжлив, с висок дух, траен, строг

категоричен, рязък

непоклатим

своенравен, неразбран

целеустремен, целенасочен


Кауза пердута

ClassicFMAlmaMater

Благодаря за "Правопис"-а. Не съм и подозирал, че има такъв клуб. Изненадан съм, че все още има хора, които болеят за грамотното изразяване на български. Като гледам телевизия, чета пресата и следя дискусиите в някои форуми, оставам с чувството, че по-голямата част от съвременните българи не се притесняват от неграмотността си. Между неграмотните слагам и себе си, но се срамувам, а и както казва Аби, още повече не съм обществена личност или т.н. "културен трегер", какъвто израз имаше в моята далечна младост.

Струва ми се, че най-основателно се повдига този въпрос за сетен път в този клуб, защото ние, православните, имаме призванието да сме светлината и солта на света

Преди време останах шокиран от една интересна статия на един отец - университетски преподавател, публикувана в сайта, силещ се да представлява българското православие, но без никаква корекция на скандалните граматични грешки.

Струва ми се, че един грамотен българин ще прояви предубеденост към неграмотността по български език и няма да обърне внимание към същността на текста. Прочее, да внимаваме, когато съблазняваме другите с недостатъчната ни грамотност в правилата на родната реч.

Има право Фам, кои сме ние за да съдим. И заедно с това имаме и друга заповед "ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник". Господ не ни е призовал да търпим абсолютно всички.

За бановете, наистина могат да са полезни, когато човек стане зависим от виртуалното пространство и си въобрази, че е голям авторитет и без неговите мнения някой клуб ще загите или участниците му ще останат непросветени. Единствената ми забележка е, че при наложен бан, би трябвало да проявяваме човешка етика, когато християнската съвест не е чак толкова добронамерена и да не одумваме баннатият, който не би могъл да се защити. Това е, което лично мен най много ме е съблазнявало - демонстрация на липса на каквато и да е етичност.

Колкото до ангелите, спомням си една проповед на покойния архимандрит Горазд на една тържествена служба в "Св. Александър Невски". Той имаше особен стил на проповед и още по-странна дикция. Когато се има предвид, че проповедите се декламират пред микрофон, ефектът може да се разгадае. Та в този ден присъстваше в диаконика (абсидната част на храма, който е коридор зад олтара) покойният архимандрит Методий, автор на книгата "Отец Йоан Кронщадски". Последният юродстваше и изведнъж прекъсна разговарящите владици с думите: "Тишина, слушайте как Горазд се кара с ангелите"

В отговор на:

---

кои сме ние за да съдим

---

В частния си живот, да.

Когато поемем някакво послушание или задължение пред другите, тогава християнската етика задължава да се прекъсне съблазънта и отговорността е голяма. Ако Промисълът Божи допусне да не сме като другите, тогава от нас се иска пребиваване на Божествена стража! Във Вашия случай, задължението е клубът да не става проводник на съблазън. Уважението да е към всеки, но не може всеки да съблазнява всички останали.

Ежко моля ти се да не си говорим небивалици. Няма на български дума "по-вече" не съществува просто. И статията на уикипедия е озаглавена "повече" без никакви тирета. Думата "вече" няма сравнителна степен. "Най-вече" не е превзъходна степен на "вече", а значи нещо съвесем друго-"предимно".

Трябвало е да кажеш: "ние се имаме за по- и най-виждащи", сравнителна и превзъходна степен на "виждам" не на "вече".

Не се казва и "по-много". Казва се "повече".

Ежко, грешиш. Научи се да си го признаваш!

Ежко е новатор в българският език, не му отнемайте това удоволствие :)
Той търси смисъл в разчленяването на сричките. Къде ли другаде се е скрил смисъла...?

Финдли