Какво е ?! ..

До голяма степен споделянето с човек, който искаш да ти е близък, се припокрива с "ходенето на психолог", но като допълнителна екстра изпитвате взаимни чувства един към друг.

И не, не каза същото за избирателното споделяне. Само се понесе да обясняваш как е невъзможно и ненужно да разказваме буквално цялото си минало някому.
А не мисля, че който и да било в темата има това предвид.

пътешествие...

Няма как да се припокрива, това са две различни неща.
Психологът е кошче за душевни отпадъци, а една близост се затлачва и става като блато ако се ползва за кошче за душевни отпадъци. Лично аз предпочитам да виждам в очите на близките ми този образ който съм и ако случайно почна да се губя да се огледам в тях и да се намеря, а не да се губя в очите на близките си и да се търся незнайно къде си после си.


а тези, които според тебе е важно новият човек да знае. Различни неща от миналото формират настоящото ти мислене, принципи, усещания и страхове, ако щеш ...
да споделяме тези неща които показват нашата същност, които ни обрисуват и показват какви сме, какво е устойчивото и постоянно в нас
Наистина ли мислиш, че не е същото??? Честно?

п.п.
Ще ми кажеш ли, защо говорим за едно и също, а ти се правиш на отрепана лисица?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Това си е лично твое твърдение, както и че ходиш гола.

Жалко че не мога да ти повярвам, защото ти сама каза, че обичаш да контролираш, имаш очаквания, искаш да променяш преди да приемеш и то говореше за човекът когото обичаш .... това изобщо не звучи като голота, сори.
Май и ти самата от толкова анализи на дрехи не си се виждала гола.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Цъкай си, не ми пречиш

Не мисля, че това, което разказвам за себе си пред психолога, е душевен отпадък. Разказвам как се чувствам вследствие на определени събития, как не бих искала да се чувствам, задавам въпроси "защо?", "какво в действителност става?", "как да го променя?" "защо мислите така?" И очаквам безпристрастен анализ и насоки - аргументирани, за да им хвана вяра. Аз съм един твърде комуникативен и владеещ се пациент.

Дай дефиниция за "душевен отпадък".

п.п. защото уважавам твоята любов към спора, а ти, без да се усетиш, вмъкваш по някоя реплика в постингите си, която провокира към спор.

пътешествие...

Мисли се за център на вселената, не ми пречиш.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Между това, което казвам и това, което съм има известна разлика все пак.

Кажи ми съвсем честно с ръка на сърцето, от колко човека можеш да очаквам безпристрастен анализ и насоки? Без да се намесят неща като негово минало, негови погрешни причинно-следствени връзки, желание да помогне на всяка цена, погрешна интерпретация, интерес, завист, други човешки слабости и т.н. и т.н.?

Аз съм един твърде комуникативен и владеещ се пациент.
Ако всички хора бяха като теб, тогава всичко което казах сигурно нямаше да има значение и дори нямаше да го кажа, но за жалост или не (на мен лично би ми харесало)... не всички са като теб Лиске.
Ако искаш да говорим само за идеалният случай, ок ... ма тогава няма нужда от диалог, защото веднъж като се опише и другите само трябва да кимат с глава и да се съгласяват .... но колко в действителност близости са идеални?




п.п.
Не, не обичам спора заради самият спор, обичам този в който се ражда някаква истина. Но приемам градивната ти критика за това, че вмъквам провокация и наистина в повечето случай е без да се усетя. Ама аз от малка съм си драка, та май това си ми е черта от характера, която хората които искат да са близки с мен ще трябва да приемат. Аз няма как да я променя.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Раздвоение на личността

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

О да! Шизофрения!

Ти си знаеш.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

да дадеш дефиниция за "душевни отпадъци".

А за "безпристрастния" анализ ме присети за психиатърката, с която се видях наскоро. В кабинета и има няколко картини, маслена живопис, две от нейна бивша пациентка. Поиска да и анализирам едната - гола легнала женска фигура - какви асоциации ми създава. Казах и с няколко думи, без да коментирам професионализма на автора /не е коректно все пак/, а тя веднага започна да ме поправя като ми "психоанализира" какво изразяват позата на фигурата, положението на главата, преобладаващите цветни петна, сянката... вероятно, както са ги учили. Получи се обратен на моите впечатления за настроението в картината анализ - според нея на пълна безнадеждност. Беше убедена жената, че нейното тълкуване е правилното, освен това разполагаше с информация за художничката: нарисувала тази картина точно в най-тежкия си депресивен период в началото на лечението. Та, трябваше да и обясня едно-друго за субективността на цветоусещането и за значението на топлите яркожълти, оранжеви и червеникави тонове и мястото им в композицията, които тя напълно беше пренебрегнала в анализа си. Следващия път като се видим, ще и занеса една таблица на цветовете и тяхното символно значение като възприятие, въздействие, изразни средства в религиите, архитектурата, живописта, психологията и т.н. Да и поразширя камбанарията.

пътешествие...

"... след като някой е влязъл в теб и се разходил из най-тъмните ти кътчета и... "
Харесва ми този изказ

разклати преди употреба

А ти за какво мислиш разказах моят опит с камъка на врата? Не е ли същото, което е направила и психиатърката? Разкажеш ли на повечето хора някакъв момент от живота си в който си бил на ръба или на дъното ... после ходи доказвай, че нямаш сестра. Но, психоаналитика просто спираш да го посещаваш и ти е през оная работа какво си мисли за теб, а и не може да те изложи пред познатите ти при една евентуална среща, нали за това му се плаща.

"душевни отпадъци" ... сигурно и ти като малка си правила този номер с подаръка увит в мнооооооооого хартии. Та за да стигнем до поуката от дадено премеждие в живота си, се получава нещо подобно. В случая, душевният отпадък е всичката тази хартия или всичките онези моменти, които не можем да си обясним докато не стигнем до същността. Хартиите хвърляме в кошчето, а си запазваме и използваме поуката/подаръка.
Иначе казано ... ако ти разкажа един период от живота си като исторически факти, ти ще си направиш такива изводи, каквито си е направила и психиатърката. Но ако ти разкажа в цветове какво всъщност е предизвикало цялото това премеждие, ако ти нарисувам картина на това което съм била преди това и това което съм станала след това ... тогава мнението ти ще е каквото е било твоето спрямо това на психиатърката .... но пак те питам ... колко хора познаваш, които няма да гледат историческите факти и няма да ги преиначат през своето криво огледало, а ще видят това което си станал, това което си придобил? Колко хора, ще се гордеят с теб, че си оцелял в ситуации, в които много хора биха предпочели полудяването, а няма да те заклеймят, че си бил слаб и си допуснал да ти се случи (сякаш имаме власт над съдбата си)?

Казах ти Лисанке, не всички хора са като теб, дори повечето не са като теб.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Бе стига бе.
"Обичам те до тук" си е добре казано.

разклати преди употреба

Близост е, когато правиш нещо с някого и не му търсиш кусури.
Близост е, когато лежиш с някой на пасъка и не необходимо да ти говори за да се чувстваш споделен.
Близост е, когато усещаш допира на нечия кожа и не непремено искаш да му го начукаш.
Близост е, когато сунуваш някого всеки ден и не е отъждествимо с мокри сънища.
Близост е когато някой ти липсва след като не си го виждал известно време.
Близост е асоцияцията ти с хора, които биха направили живота ти пълен...
Близостта си е близост.
Какво търсиш под вола теле?

разклати преди употреба

А де, и аз това питам. като ги чета и оставам с впечатление, че за да си близък с някой, трябва да се превърнеш в кош за мръсно бельо.

А това, което ти даде като определения е много хубаво и се припокрива и с моите тълкования на тази дума. И все пак да те попитам, според теб, дали има път по който трябва да се мине, за да станеш с някой близък или с някой хора си става от самосебе си такива?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Другарю Пенис, (баси, как готино звучи ) имам един близък, с който в буквален и преносен смисъл не можем да се понасяме, хеле па да ми лежи до кожата на пясък .. Ама ей ся, ако му звънна и река - бе, тука един труп ми лежи насред хола и леко ми мирише. Тутакси ще отговори - къде ще го ровим ?! Таа .. мисълта ми е (клишенцата ги знам и аз) - нещо по-така дай.

Пъ Съ: Всъщност .. заядох се, щото неможе тъй с лека ръка да отмяташ мокрите сънища и прочее. Не е гот някак си ..

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

Нали за "близост" говорим
или нещо съм се объркАл?
А и никъде не изключих да са мокри.
Може да се подмокряш колкото си искаш.
И аз бих способствал с удоволствие (другаря пенис).
(нарочно употребявам непълен член за да не се разконспирирам,
да не създавам фетиши и разни там фалически символи)

или
[image][линк][/image]
[линк]
И това само за един ден ...
Само казах, че не е задължително.
Ай стига сме се гъбаркали ...
Да се преместим в ГЗС, кво ли?

разклати преди употреба

Ами има. Трябва да забравиш за "мръсното бельо"
като си с него.
Или поне да го складирате заедно и да не ви пука чий
чорап/бикини миришат повече.

разклати преди употреба