Какво е ?! ..

Споделяш избирателно заради едно неудачно попадение на неправилния човек? /воденичният камък/

Приеми, че има и такива хора, но заради тях не слагай всички следващи под общ знаменател.

пътешествие...

Би било жалко, ако наистина мислиш така.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Силно се надявах, тя да не се разбира.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Ееееее Лиске не ме чети буквално.
Примера осветляваше мнението, а не че мнението е от този случай сътворено.

Ще го обясня пак с дрешките, че образно някак по се разбира като чели.
Всички сме сменили сумати и дрехи през живота си и продължаваме да го правим. За да се покажем себе си обаче, трябва ли да извадим от сандъците всички стари дрехи и да направим едно ревю с тях пред даден човек, за да се почувстваме близки с него? И ако знаем какво има в сандъците на тавана на някой по-близък ли ще го почувстваме? И всичко това ще има ли значение ако нямаме достъп до сегашният му гардероб? Ако знаем какво е обичал, но не знаем какво обича сега и за какво копнее в бъдеще, ще има ли наистина близост? Впили поглед в миналото си, ще можем ли да видим какво става тук и сега и какво ще има след това? ..... ей такива въпроси си задавам, а отговора всеки го знае, но малцина си го признават.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Няма как да разбера защо смяташ така.

Абе какво бъдеще? Защо казавш да не се вкопчват хората в миналото, то това е същото - да си мечтаеш за бъдещето и да правиш планове за него.

Абе как да не ти става по-близък като му показваш дрънкулките си. Нали точно защото му описваш чувството, свързано с конкретната дрънкулка, човекът до теб влиза в онзи твой свят. Вярно, че е минало, обаче това създава близост. Това вече дали трябва да се прави или не е друг въпрос. И освен това в сега-то няма гардероб. Защото в спонтанността няма дреха. После става дреха, когато вече я погледнеш отстрани. Докато я преживяваш самата спонтанност - тя не е все още дреха.

Нали не очакваш да ти обяснявам?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Категорично не, благодаря. Както и за коментарите ти по отношение на мен. Освен ако нямаш нещо за казване по същество.

Иска ми се да чуя мнения, определения, интерпретации, вътрешен усет и кото-там-се-сетите, за понятието "близост". Та .. що е то близост ?!

Не знам.

За протокола,роден сам на 16 юли,което в същност няма никакво значение.

Има, ние няма да забравим и ще очакваме да ни почерпиш.

И освен това в сега-то няма гардероб.
Гола ли годиш в сега-то???
Докато я преживяваш тази спонтанност, показваш на другите дрехата си и я виждаш в техните очи.

Относно Настоящето и бъдещето, а не само бъдещето .... в него има място този близък ... той няма как да се върне в миналото ти и да се навре там, за да сътворите общи мигове които да ви сближават .... сега по-ясна ли съм?
Каква близост мога да имам с човек, който постоянно ми разказва какво е било, но не споделя нищо в което бих могла и аз да се включа, което да споделим като общо преживяване??? Къде в картинката на миналото можеш да имаш близост с човек, който не е съществувал в това минало??? Относно бъдещето ... винаги можеш да го включиш в една бъдеща рисунка, винаги можете заедно да си измислите една бъдеща рисунка и това пак ще е споделяне на някакъв миг и творене на близост.

Дали сега ме разбра или пак ще си намериш 2 изречения и ще ги извадиш от контекста за да обориш твърденията ми?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Само,обикновено аз го забравям и поради тази причина празнувам веднъж на петилетка!
Надявам се вие,наистина да не забравите и да ми припомните

Говори ми....Умирам за глупости

Ти коя си? Познаваме ли се? Какви коментари да правя за човек който нито знам кой е, нито познавам?

Ти никога не говориш по същество, все приемаш нещата лично, за това с теб е невъзможен диалогът, сори.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Ами тогава просто не взимай отношение към мнение, което първо не е предназначено за теб, второ нито разбираш, нито можеш да асимилираш. Не държа да разбираш писаното от мен, не се чувствай длъжна и ти.

В този ред на мисли смятам да се направя, че този невъзможен диалог не се е състоял изобщо и сме си спестили досадата от цъканията ти с език;-)))

Не всички стари дрехи, скелети и събития, а тези, които според тебе е важно новият човек да знае. Различни неща от миналото формират настоящото ти мислене, принципи, усещания и страхове, ако щеш. Нали разкривайки себе си такава, каквато си в настоящия момент, разговаряш и за светоусещането си, заявяваш гледна точка по този или онзи въпрос, действаш и реагираш по един начин, а не по друг пак на базата на минал през главата ти опит и извлечени поуки. Ако някои от всички тези неща остават непонятни за другия или дори неприемливи на пръв поглед, обясняваш защо мислиш/действаш така, подкрепайки аргументите си с примери и поуки от собственото си минало. Така, че е наложително да не го криеш и цензурираш.

Освен това, обикновено хората, които се сближават, се интересуват как е живял другият, преди да се срещнат, какви важни събития е преживял, какво мисли по този или онзи въпрос и защо, кой му е повлиял и по какъв начин, за да си изгради определени позиции .... нормално е за мен да поискам да си изградя цялостен образ на човека отсреща като узная повече за него.
Не е впиване на поглед в миналото и зорлем товарене на другия с твоята автобиография. Това се получава при хора, които не са допреживели минали неща и личности и продължават вторачени назад - със спомените-камъни на гърба да влачат крака през настоящето към нови, необременени от техните неизлекувани болежки хора.

пътешествие...

В най- личен план - пред приятели и пред човека когото обичам ходя гола - чисто гола. Показвам всичко в мен и ако продължат да ме харесват значи ме приемат в голотата ми. Дрехите са само за по-далечния кръг от хора, с които се общува повърхностно.
Разбрах те, ама ти не си ме разбрала.

Не казах ли същото?
Това разбира се не означава изобщо да не споделяме, а да споделяме тези неща които показват нашата същност, които ни обрисуват и показват какви сме, какво е устойчивото и постоянно в нас, а не от какво искаме да се отървем.

нормално е за мен да поискам да си изградя цялостен образ на човека отсреща като узная повече за него.
Разбира се, че е нормално, но това че си си изградила образ за човека, не те прави близка с него. То по тази логика всички пациенти на психиатри и психолози трябва да са им близки и всички така наречени "звезди" също трябва да са ни близки защото постоянно пишат за тях във вестниците и те постоянно си казват какво мислят .... е да ама не се получава точно така, нали?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Казах ли ти че приемаш всичко лично?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Крайностите на никой не са интересни.
Да си навлечена и да си чистак бърсак гола е еднакво безинтересно. Освен ако не живееш на северният полюс или не си порно актриса.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Значи съм безинтересна личност. Важното е, че съм си аз. И да ти кажа под сурдинка аз много се харесвам...