Какво е ?! ..

Добренема сми да ми обясняваш

Говори ми....Умирам за глупости

Само да кажа, че изобщо не съм съгласна с теб.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Единственото силно проявено тук е желанието ти да контролираш и квалифицираш. Хората са постоянно променящи се, да не говорим, че постоянно влизат и излизат от някакви роли в зависимост от емоция, настроение и какво ли още не. Битието определя съзнанието, а не зодията. Ако познаваше човека зад ника, щеше да знаеш защо пише така, а не да търсиш причините извън него. ние сме мислещи и свободно взимащи решения същества. Ти ако се мислиш за марионетка ръководена от космоса ... това е единствено проява на страх да поемаш отговорност за собствените си решения и действия.
Моля те, не прехвърляй собствените си страхове на другите, а се справи най-после с тях.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Рибата е по-вкусна и полезна от жената, но пък жената е по-евтина.

Предположих,че не обичаш люти чушки

Говори ми....Умирам за глупости

Абсолютно правилно!Мен,само ,много ме е яд,че нещо ми стана и не мога да понасям риба и всякакви морски и речни храни,а преди няколко години много ми харесваха

Говори ми....Умирам за глупости

"Най- обичам боба, леба и да еба !"

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

Ахахахахахахахахахахахахахахахах

Говори ми....Умирам за глупости

Вече ти обясних не защото ти не искаш, а защото аз исках.

Здрасти.

Обожавам люти чушки

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Така си и помислих.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Може ли малко и аз да се включа, защото нещо хич не ми хареса на къде забихте. ударихте го на кошчета за душевни отпадъци, да го ева.

Споделянето е на живота, на това което се случва тук и сега, на това, което те прави жив. Това което разбирам от вас е за споделяне на минали събития, минали избори които сте правили и т.н., което се споделя с психоаналитика, а не с близкият човек. Поне според мен.
Случвало ми се е да си излея цялата душевна "пумия" върху човек, с който си ставахме близки ... е да, но после като го погледнех виждах в очите му онзи образ, който не исках да съм, образа, който бях нарисувала сама с тази "пумийка" .... не си станахме близки, намразих го, защото той вече не виждаше това което съм, а това което съм била. Превърна се във воденичен камък на врата ми. Разбира се, това беше краят, независимо, че "после ти казва как ти си най-прекрасната, каквото и да си направила преди и така...".

Миналото си е наша грижа, защото единствените следи което то е оставило е нашето отношение към него. Ми приемете го да му се не знае, все пак вие сте това което сте благодарение именно на това минало ... или не се харесвате? Не се обичате? Тогава как очаквате да да приемете и повярвате, че ви обича и харесва някой друг? Като сте решили, че нещо е черно, колкото и да ви обяснява другият, че е бяло, вие все ще имате съмнения и ще приемате думите му като "благородна лъжа", "добро пожелание", "успокоение" и т.н., но не и за истина, а от там и близост никога няма да има и то не заради другият, а заради вас самите.

Близостта се гради от общи спомени, от споделеност на мигове, а не аз да ти разкажа моето минало, ти да ми разкажеш твоето минало и да си простим взаимно за грешките на другите в живота ни. Това разбира се не означава изобщо да не споделяме, а да споделяме тези неща които показват нашата същност, които ни обрисуват и показват какви сме, какво е устойчивото и постоянно в нас, а не от какво искаме да се отървем. Защото не харесаме ли образа си в очите на другият, няма как да харесаме и самият него ... че кой иска да има близост с криво огледало, което не отразява правилно нашето вътрешно усещане за себе си?

надявам се че схващате на къде бия.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Мен не ме е страх да ми припомнят и най-гадните ми историйки, щом веднъж съм се прежалила да ги кажа.

Даммм. И при мен работи така. Или си мълча като пукал и се изживявам като отличен слушател (което доста се нрави, между другото...) или директно карам напред. До дъно. Имам предвид, не 1001 нощ като започна от колко килограма съм се родила, та до днес... а просто отпервам без да ми мигне окото, всичко което, ако пресече нечий ентусиазъм на този етап, то по-добре да не отиваме по-нататък, защото минало или не, преодоляно или не, гордея се или се срамувам (чак пък толкоз...), няма значение - това съм аз, резултат, съвкупност, опитност, изминат път, всичко взето заедно.

И да дойда на въпросът на Правилник.
Що е то близост?
Усещане. Може да трае миг, кой знае... може и някъде с някого да е начин на съществуване.
Близостта е онова безумно усещане за несамотност, след като някой е влязъл в теб и се разходил из най-тъмните ти кътчета и...
Ще ти дам пример:
Имаш ли представа, когато детето направи беля и дойде да ти я сервира със страх, полупритворило очи, в очакване на грандиозен скандал, дори малко тупа-лупа? И мижи, и е леко готово да търти назад, ако се наложи... А после малко недоверчиво отвори клепачи и с почуда открие, че насреща му се усмихват и протягат ръце, за да го прегърнат?

Да откриеш и повярваш, да усетиш, да дадеш този усет някому... че може да обичаш и да бъдеш обичан наистина, не само "добър", но и "лош", поне мен ме кара да чувствам най-дълбока близост с някого.

***

Включвам се и аз с последни прозрения по темата.

Комай опират нещата до широкоупотребяваното клише "Обичам та такъв какъвто си.". И не, че в клишетата няма истина, но тя е обикновено истината от опита на другите, горчивия при това, който така с ръка на сърцето да си признаем, мноо мноо не ни се иска да споделим. Класическа реакция, защото истината на другите по правило си е истина на другите, оная дето в своята абсолютност не струва пет пари. И ко стаа с това клише? Приемаме за правило, обаче то работи в двете посоки, т.е. щом прилагам го за другарчето, начи и то ТРЯБВА да го прилага за мен. Е да, ма не:))) Това е само очакване, а не реалност. И ето ти я малката, но огромна крачка към конфликта между реално и желано.

Та ето примерна рецепта за манджата с грозде: Обичам те каквато съм и ако искаш, заповядай ме обичай какъвто си.

Нещо такова

А на бас, че и ти не разбра, какво точно искаш да кажеш?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Ае

Как смяташ да докажеш твърдението си?

Що бе, аз мисля, че я разбрах.

От това, което описваш, се сетих за една песен, доста сладникавка, ама.... ко от туй, пък. Нали


та-да-да-дам: [линк]

Що е то близост?
Усещане. Може да трае миг, кой знае... може и някъде с някого да е начин на съществуване.
Близостта е онова безумно усещане за несамотност, след като някой е влязъл в теб и се разходил из най-тъмните ти кътчета и...

Да откриеш и повярваш, да усетиш, да дадеш този усет някому... че може да обичаш и да бъдеш обичан наистина, не само "добър", но и "лош", поне мен ме кара да чувствам най-дълбока близост с някого.

Подписвам се под това с две ръце. И допълвам: с хората, с които съм го имала, дори да не се видим повече поради разни обстоятелства и да живеем на двата края на Земята, това усещане ми се запазва за цял живот. Вече става част от моето вътрешно аз.

пътешествие...