Какво е ?! ..

То и аз все се отказвам, ама след някой и друг месец решавам да погледна какво ново станало Пък и Сойер е там, в крайна сметка...

Доколко трябва да допуснеш един човек да вършее на хармана на личното ти пространство, така че хем да го предпазиш от себе си, хем да те чувства близък ?!

Ти се опитваш да определиш чуждия праг на поносимост, което е невъзможно.
Защо се концентрираш върху това да предпазваш от себе си някого? Ако проблемът ти е в споделянето и се двоумиш дали той трябва да знае всичко за тебе, за да те приеме, не рискуваш ли, никак не става. Няма как да знаеш предварително дали ще те отхвърли или ще ти бъде благодарен за доверието, ако му споделиш най-ужасните /според тебе/ свои лични неща. Освен, ако той не се е разкрил пред тебе твърде много, за да си убедена как мисли, какво приема и какво не. Но и тогава има изненади.
Споделяш ли избирателно, създаваш непълен образ, другият си го допълва според собствените желания и фантазии и близостта помежду ви е повърхностна и фалшива като картонена кула.
Според мен, създаването на близост е предшствано от създаване на взаимно доверие. За което пък трябва да има взаимно желание от двете страни. По-смелият се открива малко, по-страхливият му връща жеста като също се пооткрие, после топката пак в единия, после в другия... и така. Усеща се кога някой проявява интерес към тебе и иска да те опознае колкото може повече. Също се усеща кога той иска да се отпусне и да сподели неща, дето и на родната си майчица не би признал.
Без да рискуваш, но в моменти, когато ти падне пердето и не ти пука как ще те приемат, не става. Най-лошото, което може да се случи е, другият да се дръпне. Значи, не е твоят "близък" и толкоз.
А на хармана на личното ти пространство някой може да вършее само толкова, колкото му позволиш. Дори и да изнедоволства, ако настъпи повече, отколкото ти е комфортно и веднага вдигнеш защитната стена /препоръчително е да го правиш при най-малкото усещане за дискомфорт, но поне да дадеш обяснение на човека/, ако държи на тебе, ще се съобрази и ще изчака сама да решиш кога да отвориш повече границите.
Май повече те е страх от споделяне и отхвърляне, доколкото схващам.

Ако може и аз да пофилософствам малко лепната за твоят пост (ако ти е некомфортно вдигни защитите и ми обясни ).

Според мен няма как да има близост, щом има маски в общуването между двама, които искат да са си близки. Това е като да си легнеш с дрехите до мъжа ти (да не говорим, че някой и кожуха са намъкнали ). Толкова е неудовлетворявашо всяко харесване от другата страна. Да, харесва ни, да, приема ни, но кого е приел? Нас самите или маската/дрехата която не смеем да свалим, защото под нея имало някое и друго излишно килце, малко целулитче, шкембенце, неподходяща форма на гърдите, и тези ужасни малки бричове заради които не носим вече любимите си панталони или ..... (схващаш идеята предполагам )
И колко ще издържим в такива едни "близки" отношения? месец, два, година? И какво ще стане накрая? Ще намразим себе си или този, който не си е направил труда да погледне под маската/дрехата и ние все така се чувстваме като прелъстени и неотпочнати

Та, Лисано, съгласна ли си с мен, че няма близост когато има маски/дрехи, или ще ме сръфаш, че съм се лепнала за поста ти да се правя на философ-лаик?

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Аз малко и към двете да се включа Според мен дали някой ще споделя факти от живота си или не, няма значение, защото те се изразяват в това, което той е в момента. Дори маска да има, самия избор на маска също говори много. Т.е. си мисля, че в крайна сметка всеки е себе си, винаги. И целият му живот си е с него винаги. Та... въпросът е отсреща другият, с неговия живот, какво е готов да види и какво да не види... но това пак си идва от неговото си него. И го разкрива дотам, докъдето първият иска да види

Много ценно мнение си ми дала. И, какво значи според мен "вършитба връз хармана на личното ми пространство", ще дообясня: Ако ти ми бе близка, аз съм се споделила, ти си изразила мнение, но накрая си си позволола да ме анализираш с "ти се страхуваш от споделяне и отхвърляне ..", доколко близостта ни ще позволи да ти река "Ай, сиктир, ма .. затва ли ти споделих, за да ме анализираш ?!" ?! И имам ли право, базирайки се на същата тази близост, да ти го река ?! А ти ?!

Пъ Съ: Страхувам се от анализи, натякване и отхвърляне.

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

Да, каквато и дреха да облечем, все сме си себе си, но за близостта .... дрехите пречат и в буквален и в преносен смисъл.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Ако чувстваш човека насреща близък, не би му теглила сиктира, а би се замислила върху тази градивна критика. Все пак за това са близките ни хора, за да ни казват нещата, които ние самите не виждаме, защото няма как да се поглеждаме винаги от страни. Което не значи да се променяме, а да си знаем и ако можем да направим от "дефекта" ефект.

Т.е. в случая, ти не позволяваш близостта да се случи, ти слагаш дистанцията, а не другите (сега ми тегли сиктира, анализирах те ).

За отхвърлянето ... че на кой му харесва да го отхвърлят? (тук не питам за мазохистите, за тях е ясно ).

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Съгласна. И днес не съм гладна, давай смело!
Да, за маските е ясно. И Правилник хич не е проста, знае ги тези неща. Проблемът и май е как да допусне повече близост, тоест да свали маските си, без да уплаши и изгуби човека. на два пъти я засякох, че нарича себе си боклук, и понеже я чета отдавна в друг клуб, това е последното определение на света, което би ми дошло наум за нея. Направо ще я нашамаря, ако ми се вясне в темата. Толкова пък ниска самооценка... като че ли онзи, другият, се храни само с нектар и амброзия и не ходи по голяма нужда!

Та, зарежи теорията на маските, ами дай някакъв акъл как се преодолява страх от себеразкриване. Щото пък тя е много чистосърдечен и честен човек и няма да миряса, докато не се престраши да опита, а в същото време некви пранги си е турила на комуникацията. Подозирам, че те идват от другия - респектирана е нещо, защото или се самонавива, или той е поел тази линия на поведение.

Малееееее, как ги мразя тези надувки, дето важничат и се правят на повече, отколкото са, старателно си крият слабостите и собствените издънки и само намек от интерес към някое мааааалко по-мърлявичко петънце под белоснежната им глазура да доловят, вдигат на секундата защитите с навирен нос! Или пък, не дай си Боже, да ги уличат в чувства по-силни, отколкото искат да покажат на отсрещния, сакън да не са те прецаканите!
Дано не е с такъв случаят!

Ако ти ми бе близка, аз съм се споделила, ти си изразила мнение, но накрая си си позволола да ме анализираш с "ти се страхуваш от споделяне и отхвърляне ..", доколко близостта ни ще позволи да ти река "Ай, сиктир, ма .. затва ли ти споделих, за да ме анализираш ?!" ?! И имам ли право, базирайки се на същата тази близост, да ти го река ?! А ти ?!

ти ако ми речеш тъй, направо ще се разхиля. Разбира се, че имаш право да ме сиктирдосаш всякак и по всякакъв повод, защото със самия акт на споделянето вече съм те приела изцяло. Най-много да ти отвърна нещо от сорта "Ща...в мимозата!" и да сипя да пием по едно.

Аз нямам против да ме анализират, най-много да те сиктирдосам, че не е баш тъй и да те метна да спорим. Ама ако е баш тъй, ще тегля една на себе си, задето сама не съм стигнала до твоите изводи.

Какво им е страшното на анализите? Ако идват от човек на чието мнение държиш? Оспорвайки ги с нови факти и аргументи, ако не си съгласна с тях, усещаш повече мисленето на човека отсреща, а и разкриваш повече от себе си, което е предпоставка за създаване на по-верни впечатления от теб в другия.
От натякване и отхвърляне всеки се страхува. Натякването направо го мразя и режа с голямата брадва, ако не ме разберат от една дума и не спрат.

Близостта се случва постепенно, поне за мен. Когато страхът от отхвърляне и ниската самооценка, и комплексите ти са премахнати от партньора ти. Обаче това става много бавно, с малки стъпчици и при наличие на подходящ за твоето светоусещане човек. Да си намериш твоя човек, демек. Аз още отначало знам дали някой е от моята кръвна група и дали има смисъл да започвам този дълъг път на споделяне на същността ми с някой нов човек в живота ми. Просто трябва много време за да ме опознае и да ме достигне, не само ти си имаш тайни, всички сме така. И не върви да ги изпляскаш на първия месец с мисълта: Ку ша ма остая, поне по ранко да е. Някак бавно ми се получават нещата, трябва да усещам интерес и добронамереност към мен и тогава... Не ми стигат само любовните пеперуди.

ПрофанизирА ми темата, ма ! Исках да послушам, не да споделям и да се разкривам.
И аз немога да определя точно "проблема" с тая близост. Нямам проблем да показвам и разказвам. Сетне се явява .. когато нещо, дето съм споделила, земе та се намъкне у някой разговор. Като поразмисля, схващам, че е било добронамерено, ама първосигналната ми реакция и усет винаги е, сякаш са ме шибнали. Ии, след като съм намляла и помляла, вЪри обяснявай сетне .. че немам сестра. Т.е. гласувала съм доверие в началото, споделила съм се, и сетне се съмнявам в добронамереността отсреща. Е тва, ако не е боклучива история .. кво е ?!

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

То и аз тъй правя. Стоя и чакам диван чапраз партньора отсреща да ми премахне ниската самооценка, комплексите и страха от отхвърляне, амА .. Как го прави тоя партньор, без да съм се споделила ?! Та .. идва един момент, дето таз удобна позиция ти го начуква.

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

Зная, че така правиш. По въпроса ти усетих същността ти. Защото ако си по- дебелокожа и по- непукист, няма да зададеш въпроса. Ми как го прави партньора, знам ли, но има такива дето го правят и онакива, дето не го. Правенето е като игра на пинг- понг. Той споделя нещо, после ти, той показва съпричастност и отваря уши, има чуваемост, задава добронамерени въпроси, показва интерес, гали те по косичката докато споделяш, подава ти салфетките и те гушка като ревнеш, после ти казва как ти си най прекрасната, каквото и да си направила преди и така... Разправям ти го така, защото на мен така ми се е случило, може и други начини да има. Аз докато се доверя изцяло на някого много време минава, просто се чудя понякога на издържливостта на някои мъже.

Ти си профанката!

Т.е. гласувала съм доверие в началото, споделила съм се, и сетне се съмнявам в добронамереността отсреща.

Недобронамереност е, ако използват споделеното да ти се присмеят или да те унижат. На мен като ми сподели някой факти от живота си, преживявания, лични и тайни копнежи и усещания, започвам да го възприемам по-цялостен. Миналите му събития и чувства и настоящите проблеми и отношения вече стават част от него в моето възприятие. И когато разговаряме за него или за нещо, което мога да сравня с неговите споделени неща, за по-голяма яснота в изказа ми, често споменавам нещичко от споделеното. Защото съм го приела такова, каквото е и като част от човека и можем свободно да разговаряме за това, което ми е казал веднъж, отново и отново, когато общуването го налага.
А ти какво правиш? Разказваш за себе си на жив човек с мозък и способност да запомни и осмисли чутото, а искаш този акт на споделяне да е еквивалента на еднократно провикване в дълбок пуст кладенец, затваряне на капака и фръц обратно, все едно не е било и никой не е чул. Това не е споделяне. Що го правиш тогава? За протокола или ей тъй, колкото да се изприкажеш, пък оня отсреща е длъжен да получи внезапна амнезия или да се автоцензурира жестоко във всяка следваща реплика към тебе сакън, да не го набедиш за злонамерен използвач на информация!
Повредата е в твоя телевизор, защото изискваш едностранна комуникация и задължително запечатване на споделеното минало, което е част от твоята самоличност обаче. С тези страхове, подозрения и първосигнални реакции направо правиш близостта невъзможна. Колко дълго накой ще се стиска и следи да не те настъпи неволно по опашката?
И какъв е смисълът да споделяш тогава, щом това е предпоставка за бъдещи напрежения във връзката?
Като искаш да не си коментирана от човек, от който се очаква да ти е близък и очаква да му имаш повече доверие, мълчи си, бре! Нищичко не казвай за себе си, пък колкото му издържи доверието на кредит, после го сменяш с друг... и пак така.
Ами ако не дай си Боже човекът рече да направи коментар на това, което си му споделила? Или е длъжен само да те слуша, да мълчи като пукал и да се съгласява с тебе, без гък да каже?

Шантава работа! Мен не ме е страх да ми припомнят и най-гадните ми историйки, щом веднъж съм се прежалила да ги кажа. Пак повтарям - ако не е със зла умисъл, а това се разбира веднага. Ма не бързам да подозирам зла умисъл, ами питам "това с каква цел ми го напомняш сега?" Щото може и да е добра и в моя полза целта.

пътешествие...

Мноо мразим, когато си права ..

"хвърляй чинии по него по стъбите във входа, набий го с тръбата на прахосмукачката"

Близостта м/у хората е химера,не съществува.Дори да си мисли човек ,че е близък с някого и идеално се допълва ,това е временно и напълно нереално усещане.След време ,като се опознаят достатъчно и си омръзнат,тогава разбират,че в същност човек е бил близък само с илюзиите,които си е създал и са били подклаждани по един или друг начин от отсрещната страна.
Човек може да бъде близък и да изпита истинска любов и удовлетвореност сама с хранатаАз,така,днес бях близък с едно фасулче и овчУ сирене и пукани,люти чушлета,а за Леба немам думиТова беше истинска ,пълноценна близост,която никога не омръзва и една огромна Любов

Говори ми....Умирам за глупости

Типично мнение на телец.

зодиите са абсолютна дивотия и лично мен ме учудва/всъщност не толкова/ как може интелигентни хора, въобще да обръщат внимание на такива простотии!
За протокола,роден сам на 16 юли,което в същност няма никакво значение.


Говори ми....Умирам за глупости

И аз така мисля, че от другият иде цялата тази работа. И единственият акъл който мога да дам е да бъде себе си. Ако я хареса, нейният човек е, ако ли не ... ми следващият моля.


Описаният от теб случай е наистина изключително дразнещ, но и за тях си имат цака.
Но при всички случай, принципът "бъди себе си" е най-удачен, според мен. Все пак ако я хареса и иска близост, тя кво, все с дрехите ли ще стои.

Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Чакай да ти обясня, че човек има прояви на дадена зодия, защото може да я има в себе си по-силно заложена от собствената.