Страстта

ИНТОКСИКИРАН ОТ СТРАСТТА

Завладян от Страстта ,
Аз изгубих чувството си за “реалност”.
Бях интоксикиран от лудостта на Страстта.

В тази мъгла ,
Аз се превърнах в странник за самия себе си .
Толкова се опияних , че изубих пътя към старата си идентичност .

Попаднах в градина ,
Където виждах само Твоето лице.
Тук , от всички цветя , вдишвах само Твоето ухание.


Пиян от екстаза на Страстта ,
Аз вече не можех да усетя разликата ,
между пиещия и питието , между обичащия и обичаният.

....

Сега изтрезнях.
Остана някакъв махмурлук.
Някакъв смътен спомен за Страстта и някаква печал.

Моля за помощ.
Искам състрадание.
Копнея отново да се почувствам щастлив.


Страстта се обади :
Аз съм тук и толкова е просто.
Пожелай ме , потърси ме , намери ме .

Аз съм луната ти .
Твоята градина и водата за нея.
Пропътувах пътя , боса и гола , жадна съм за теб.

......

Ще се усмихнеш.
Ще убия всичките ти тревоги.
Ще се утешиш и ще бъдеш излекуван.

А.

/ импровизация по поемите на Руми "My burning heart" , "Bittersweet" ,"Intoxicated by love" /

все пак остава едно да си воин

навремето като ученик бях попитал преподавателката си по литература дали наистина поетите които изучавахме в училище са искали да кажат всичко това, което пише в литературните анализи. вече бях започнал да се дразня.
тя ми отговори отрицателно. за мен това остана верният отговор.

Рутината е наш избор. Има един войн, Гюрджиев, цитиран често от Ошо, чиято цел на живота и на обучение на своите ученици, е била да се разбива рутината.

Аз съм частичките прах видяни във слънчевия лъч
Аз съм и кръглото слънце.

На прашинките Аз казвам –бъдете
На слънцето - продължи да светиш.

Аз съм утринната мъгла.
И диханието на вечерта.

Аз съм вятъра на върха на клоните.
Морския прибой върху скалите.

Мачтата, руля , кормчията и кила,
Аз съм също и кораловият риф, върху който те се разбиват.

Аз съм дървото с папагала в неговите клонки.
Тишина, мисъл и глас.

Музиката излизаща от флейтата.
Искрата от камъка, сиянието на разтопения метал.

Розата и славеят изгубен в нейният аромат.
И горящия пламък, и пеперудата запленена от него.

Аз съм всички заповеди на Битието, въртящата се галактика ,
Еволюционната интелегентност, възхода и падението .
Съществуващото и Несъществуващото.

Ти, който знаеш, Джелал ад дин ,
Ти, проявеният във всичко това , - кажи кой съм Аз .

- "Аз - това съм Ти!



Джелал ад дин Руми

фантастично , нереално , неземно ....

трансцендентно

ZELJKO SAMARDZIC

ЛУНА ВЪВ ВОДАТА

Като лунно отражение
аз съм в твоите очи ,
и като че ли не съм съществувал никога
откак новото ти увлечение се роди.

И не зная къде това ме води,
къде аз се тука вписвам.
липсва мястото в картите – колоди ,
в пъзела на живота твой.


Ref. 2x
Докато всеки тегли завивката към себе си ,
зейва по- дълбока пропаст между ти и аз ,
а още двечки по средата ,
биха могли да се будят между нас.

Докато всеки сам пие си кафето
когато Гордостта ни навестява –
на Душата й е трудно да се радва -
Любовта - стяга куфарите и си заминава.


Като перо на вятъра ,
аз съм в твоите сънища – фино ,
на диета съм – болка и любов ,
глътка отрова , глътка вино .

И се чудя как така и защо
в гордостта си се изгубихме ,
затова и най- болезнени са –
жестовете , които с безразличието - убихме .

Ref. 2x

превод: А.

[линк]

Не можем да постигнем вътрешно равновесие без да сме овладяли
поривите на страстта независимо какъв облик има тя или греша?

Не можем да постигнем вътрешно равновесие без да сме овладяли
поривите на страстта независимо какъв облик има тя или греша?



Напълно права си!
По горе написаната поема " Интоксикиран от Страстта " описва махалото на емоциите , на които е подложен човек от силната изпепеляваща Страст.

Но има една друга страст - това е тихата Страст , при която човек е пощаден от пламъците на изгарящата Страст , но също носи пълнота и щастие.

Именно тази Страст е описал Mysteryy В началния си пост.
Такава е и Страстта на Дон Хуан и Дон Хенаро към Земята в
" Сказание за силата"

Нашепване от Страстта

Страстта ми шепнеше в ухото :

"По- добре бъди жертвата отколкото ловеца.
Влезни в ролята на моя глупак.
Престани да се опитваш да бъдеш Слънцето и стани малко петънце !
Живей пред моята врата и бъди бездомен.
Не се преструвай да бъдеш свещта , бъди нощната пеперуда ,
Така ти ще опиташ от елексира на Живота
И ще познаеш силата скрита в отдаването."
"

Джелал ад дин Руми