Страстта

Трябва Аз-а да липсва...тогава, изчезва нуждата от "разнищване" - няма такова нещо (разнищване) и е невъзможно да се постигне (може да се опитваме разбира се) - само се укрепва тонала :)
Това - тук.

И сега, написаното пак от теб в темата най-горе:

Сетих се за страстта. Дайте да поговорим за нея, може би тя е нещото , което ни движи напред, тя е любовта..

Виждаш ли противоречието? Първо изразяваш намерение да поговориш за страстта, а после утвърждаваш, че няма нищо за говорене или изясняване.
Има и друг неясен момент: ти казваш "сетих се за страстта" ... Сети се?? Човек се сеща за неща, които не са част от ежедневието му...
Неслучайно ЕОА те "сяде" така. Тя може и да реагира безцеремонно и брутално, но не забравяй, че нетърпимите хора безпогрешно уцелват слабите ни места.

п.п. Думите са като коловози за намерението. То не разбира от "образно казано", освен ако предварително не уточниш или не сложиш кавички. И се хваща за тях, вервай ми! После иди му обяснявай, какво си искал да кажеш.

Първо изразяваш намерение да поговориш за страстта, а после утвърждаваш, че няма нищо за говорене или изясняване.


Ок нека си говорим, за противоречието. То пронизва не само мен, но и теб, както и всички останали тук. Едвали някой може да твърди, че е отвъд :) За това не разбирам, кое те учудва толкоз. Има противоречие, говорим си за него , дрън, дрън и прочие.

Когато Аз-а липсва - нямаме противоречие нали ? Какво има тогава ?

Чакай, чакай малко да допълня, за не-търпимите хора :)))) Когато осъзнаваш има просто хора и почват да падат оценките за тях - тъприми или нетърпими, вече няма никакво значение.

Важно е осъзнаването, моля те да не взимаш насериозно никой тук...

Не ме учудва, а ме мъчи! Учудва ме твоето пренебрежително отношение към него и източника му.

"Дрън, дрън и прочее" - това що за отношение е и на страст ли е израз или на благоговение, породено от вътрешно мълчание?

Когато Аз-а липсва има покой, хармония, сила и любов. Ясно е, че противоречията идват от Аз-а. Ясно е също, че имаме Аз-ове. Въпросът е:
1. Как да направим така, че всички наши действия да произтичат от вътрешното мълчание?
2. как общуваме, знаейки за това противоречие и приемайки смирено факта, че не винаги действаме от позиция на вътрешно мълчание? Поемаме ли отговорност за намеренията, думите си или си измиваме ръцете с Аз-а? "Аз не беше, Аз-а беше, той в джоба ми седеше и семките ми ядеше!"

Я виж какво пишеш за намерението ? И после виж пренебрежителното ми отношение към противоречието. Дали е пренебрежително въобще ?

Харесва ми, страстта ти по оношение липсата ми на самоанализ :)

"2. как общуваме, знаейки за това противоречие и приемайки смирено факта, че не винаги действаме от позиция на вътрешно мълчание? Поемаме ли отговорност за намеренията, думите си или си измиваме ръцете с Аз-а? "Аз не беше, Аз-а беше, той в джоба ми седеше и семките ми ядеше!" "

Контролирано безумие е отговора :)

"1. Как да направим така, че всички наши действия да произтичат от вътрешното мълчание? "

Осъзнаваш ли кой пита

Хе, хе, добре! Печелиш "червена точка". Ето ти и "наградата", не-възможни човече!

В името на розата II

("This dream is for you,
so pay the price..."
- And what's the price?
- That's our lives!...)

Заради розата избихме се -
заради нейната омайна красота.
Как изведнъж в прахта притихна
отново никой не разбра.
И не дъждът, а алчните ни пръстчета
погубиха й нежните листа.
"Ти си виновен!" после викахме,
но от това не стана тя.
А всичко беше много искрено
и затова така боли -
където истинкса е красотата,
растат и истински бодли.
"Самсара", казват, че това е -
водовъртежът на страстта.
И търси капката вода накрая
спасение във свойта пустота...

***

Страстта и нежността
взаимно се пораждат
горещ е огънят и нежна - пепелта.
От въглените феникси се раждат
и с пепел розите торя!

Така било е и ще бъде -
това е нашият си свят!
И без съмнение е чудно;
и някой трябва да поеме отговорността...

[линк]

Една магьосница преместила очите си....

Преди очите си да махна -
аз гледах весело и лесно -
тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ми каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тежест -
би ми се разцепило сърцето!

Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам -
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен днес е -
да наблюдавам със душата -
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.

Аза няма нищо общо с това за което ти гоовориш. Невежество се казва тъмнината, която ни обърква.
Аза си има предназначение и не е за изхвърляне а за да служи и той служи за целта . Ние сме съвършено устроени същества, това може да го приемеш.
Какво знаеш ти за аза, разкажи ни за да се убедиш че нищо не знаеш за Аза

Че кой друг, ако не ние!

Само не разбрах, от туй чудо дет си го постнал, следва ли, че аз като не знам нищо, твойто е по - убаво ?

Ще приемам квот си иска, ясно ?

Яко!
А има ли и тука страст?

Close II You - Baby don't go

In my dreams I know you're always by my side
Everywhere I go you linger in my mind
I've been waiting so long for a special guy
Then you came to lift me up and make me fly


Baby don't go
I just want you here
Right by your side
I won't hide my tears
Baby don't go
Waited for so long
I want you so
Come on hold me strong


Got a feeling that I can't resist to
From the moment I laid my eyes on you
Honey tell me what you wanna do
'Cause my heart is getting lost inside of you

Guess I've always known
That you would say goodbye (say goodbye)
Time and time again
Your love has made me cry (made me cry)

I spent hours trying to get you
One the phone (on the phone)
Lying on my bed
Feeling so alone (oehoehoe)


Ето го , облечено в подходяща музика:

[линк]

НАПИСАЛ СЪМ:"Невежество се казва тъмнината, която ни обърква. "
Повтарям за да разбереш въпроса си:"Невежество се казва тъмнината, която НИ обърква. "
От написаното от мен би трябвало да разбереш, че аз говоря принципно за всички хора включително и аз като част от тях.
Въпросът ти за твоето и моето е дребнав и несъществен и е породен от преголямото ти чувство за собствена значимост.
Това няма нищо общо с темата, не ме засяга и не ми пречи.
Въпреки това ти отговарям на личното запитване.
Мисля че твоето и моето мнения взаимно се допълват обхващайки една по обширна гледна точка.

Че кой друг, ако не ние!

Красиво малко цвете роди се от дъжда
на улицата кална, само насред града.
С надежда да намери любов и красота
озърташе се плахо сред мрачна сивота .
Мечтаеше за радост, но стъпкано сега
напуска този свят на грубост и тъга.

Я пак, че ми стана интересно...Можеш ли пак

"Въпросът ти за твоето и моето е дребнав и несъществен и е породен от преголямото ти чувство за собствена значимост."

ТУШ. Признавам с това ме хвърли в оркестъра. Сетих се и колко пъти подобни изречения съм чел. Те се повтарят ли повтарят ли...Интересното е, че ги пишат и различни хора.

Сега ще ти кажа, че там от дето идвам чувството ни за собствена значимост е толкоз голямо, че твойто е като спаружен изсъхнал корен, дет вода от как свет светува не е видял

Съжалявам, че го няма архива и че не си го записах тогава... Но имаше преди време един друг прочит на тази ситуация - за една роза, поникнала в бетона, на място, къето никой не би допуснал за възможно... Как се научила, запазвайки мечтите си да диша свеж въздух и не помня какво още, но накрая завършваше:
"Дълго живяла розата, поникнала в бетона,
там, където никой не би предположил,
че това е възможно..."
Или нещо такова, не помня английския, оригинален текст.

Ако някой го има това стихче, ще му/й бъда благодарна да го пусне.
Та, понеже, като контрапункт на твоето стихотворение биха звучали, като историята за Калихо Муни - в оригинален и магьоснически вариант.

На мен ми изглежда повече сладострастно, нежели страстно.

Ето кое за мен е пример за автентична страст (моля, да не се бърка със сладострастие!):

[линк]

или защо не:

[линк]

Показваш че за теб е важно и интересно словесните тиради, а не същността им.
И мисълта ти че сме на състезание с теб на най- по- най...съвсем детско е...
Както искаш, не ми пречи.

Че кой друг, ако не ние!

super

Ще взема да те харесам, кефиш ме честно