Страстта

Днеска като чета форума и ми стана някак тъжно, как човечеството и в частност самите ние, сме сравнявани с едно кученце. Това кученце пък ми напомни за историята с охлюва...Но ние винаги съдим това което погледнем ..

Сетих се и за една друга история и за една друга сила, не тъгата не спомена...Сетих се за страстта. Дайте да поговорим за нея, може би тя е нещото , което ни движи напред, тя е любовта.. Ето и историята:
"Когато хладната снага на нощта се надигна от изток и сатенените и коси се вплетоха във върхарите на шръкналите ели, старецът отвори очи. Погледът му за миг задържа последната ласка на слънцето, което за кой ли път покорно се поклони в изящен реверанс към своята тъмна дама и потъна зад прегърбената снага на планината
, оставяйки след себе си изстиващата диря на страстта и овакантения небесен трон на вечната си любов. старецът обичаше този ритуал. Всяка привечер той изминаваше 100-ната крачки отстояние от аскетската си пещера и идваше тук - на върха на своя хълм, сядаше, сгъваше карака под себе си и затваряше очи. Бавно изчистваше мислите си, изтласкваше тленността на ежедневието, освобождаваше духа от оковите на земното. За да е готов за този миг - когато двамата влюбени се настигаха за мимолетен поглед, прптягаха ръце един към друг и копнежът им потапяше хоризонта в магията на залеза. Старецът вярваше, че докато може да идва тук всяка вечер никога няма да умре. Само тази гледка поддържаше живи илюзите му, че няма да позволи на смъртта да го отвлече от великолепието на това преживяване"

Нищо не е вечно...само страстта

“Човекът работи “от девет до пет”, той е част от работната сила или от бюрократичната машина, съставена от чиновници и мениджъри. Той почти не проявява лична инициатива, неговите задачи са предписани от организацията на работата; дори почти няма разлика между стоящите най-високо и най-ниско в йерархията. Всички те изпълняват задачи, предписани от цялостната организационна структура – с предписана скорост и по предписан начин. Дори чувствата са предписани: ведрост, толерантност, надеждност, амбиция и сговорчивост. Също така рутинизирани са забавленията, макар и не по толкова драстичен начин. Книгите се подбират от читателски клубове, филмите – от собствениците на филмови студиа и киносалони, които заплащат рекламите; останалото също е стандартизирано: неделната разходка с колата, гледането на телевизия, играта на карти, социалните събирания. От раждането до смъртта, от понеделник до понеделник, от сутрин до вечер – вдсички дейности са рутинизарин и отнапред създадени. Как попадналият в тази мрежа на рутината да не забрави, че е човек, уникален индивид, комуто е даден сам този единствен шанс да живее, с надежди и разочарования, със скръб и страх, с копнеж за любов и с ужаса от нищото и отделеността?”

И на мен ми стана тъжно...

В отговор на:

---

Как попадналият в тази мрежа на рутината да не забрави, че е човек, уникален индивид, комуто е даден сам този единствен шанс да живее, с надежди и разочарования, със скръб и страх, с копнеж за любов и с ужаса от нищото и отделеността?

---

Кастанеда казва ей така:
...Всичко, което правим, и всичко, което представляваме, се основава на нашата лична сила...

...Погледни себе си. Всичко те обижда и ядосва. Ти хленчиш и се оплакваш и смяташ, че всеки те кара да му играеш по свирката. Ти си лист на произвола на вятъра. В твоя живот няма сила. Колко ли грозно е това усещане!...

...Един воин е настроен да оцелее и той оцелява по възможно най-добрия начин...

...затова наистина нямаш време за глупави мисли и настроения. Никой от нас няма време за такива неща...

Да ама това е за Воини. А Воинът е Ловец успял в лова си на Сила.

Понеже темата е за страстта...Отговорът на въпорса от текста, който цитирам, си има и отговор:

Любовта е действена сила в човека, сила, която срутва преградите между хората, съединява ги един с друг, любовта кара човека да превъзмогне чувството си на изолираност и отделеност, позволявайки му да бъде самият той, да съхрани своята цялостност. При любовта е налице парадоксът, че две същества стават едно цяло, обаче си остават две. Любовта е дейност, а не пасивен афект; тя е “участвам”, не “хлътвам”. Най-общо казано, действеният характер на любовта може да бъде изразен с твърдението, че да обичаш, означава преди всичко даване, а не получаване.

И още:

Само благодарение на съзидателната активност можем да придобием тази вътрешна сила, която ще ни помогне да овладеем най-великото човешко изкуство – изкуството да обичаме.

"Едно от най-важните неща, които трябва да помним за истинската любов, е присъщият й активен характер. Индивидът дава от себе си така, както слънцето свети. За разлика от истинската, фалшивата любов е изключително пасивна по своята мотивировка. Тя следва приливите и отливите на живота, така както постъпват обикновените хора. За да дадем по-пълно обяснение, нека разгледаме думата passion (страст) и да си припомним, че тя произлиза от думата passive (пасивен) и означава човешко състояние, натрапливо мотивирано от сили, които са външни спрямо него. Човек изпитва чувства и желания независимо от волята, мислите и действията си. Той остава „пасивен'' по отношение на енергията, която го. обладава и принуждава да чувства, мисли и действа по даден начин. Пасионалната или фалшива любов е средството, чрез което една външна сила, чужда на Аза, завладява индивида и го тласка към емоционална или сексуална буря; индивидът участва в бурята като кораб, подгонен от ураган. Псевдолюбовта очевидно се характеризира с това, че изчезва, щом външният подтик, който я предизвиква, спре. За някои хора това настъпва, когато партньорът им престане да ги обича. Тъй като външният импулс е угаснал, те си казват: „Преди беше много добър и много ме обичаше, но нещо се случи и сега е съвсем друг". Всъщност, индивидът изобщо не се е променил; просто е изчезнала външната мотивировка."

Тюх, изпревари ме
Тази картинка според създателя си описва "despair"

любовта към рибата в мен изкристализира в риболов
риболовът иизкристализира в страстно хоби
хобито в мен изкристализира в храна за ... Летачите
Летачите страстно ме таковат
ебаси - къде е грешката ?

Ех, ама как си ги натъкмявате!
Passion произлиза от латинското passio, което пък значи страдание. Аналогията с "пасивен", за която се сещам веднага (понеже е очевидна връзката в латинските езици), е със залозите - на български съответно деятелен и страдателен (буквален превод на активен и пасивен). В езикознанието едното се обяснява като глаголна категория, при която лицето е пряк извършител на действието (деятел), а при второто - лицето е потърпевш, то възприема, на него се въздейства. Но актът на възприемане като бездействие ли го тълкувате? Да, това не е действие навън, но пък е действие навътре...

Страхотно вярна езикова дисекция на думата от цитата. Акцента беше върху смисъла му. А актът никога не може да е без действие, особено при някои актове

Що си мисля, че си стара изкуфяла риба ?
А май ни и подвеждаш, дали не се отнасяш към рибата, риболова, хобито и летачите по един и същ начин - чрез контролирана глупост ?

Е сега пък "контр. глупост" - тва нов патент ли е?
И фнимай, щот Рибата е символ на цяла епоха!
Па тва дет сум искуфяла е от кофеене, контролируемо

Не е патент, на руски така му викат, старите риби го знаят...
Добре ша фнимавам

ебаси - къде е грешката ?

Ето я грешката:

любовта към рибата в мен изкристализира в риболов

любовта работи като състояние, в момента в който има обект и е насочена КЪМ него ставаш зависим от обекта и магията си отива

Не знам може рибата да е объркала ... мисля , че страста може да прерасне в любов, ако се улее някой доволно добре и не усети преминаването на границата...страстта като предна база на любовта...и тогава след насочване към обекта магията да се изфирясва ... ще го имам в предвид ..

тва, дет егото ти се е засегнало, от една художествена визия във вид на старо куче на човечеството и в частност на самия теб, като част от него - тва го разбрах, щот е разбираемо, макар и глупаво...

ма не разбрах, как тъй ще се предлага диалог "за страстта", с един напълно лишен от разтърсваща, увличаща клубарите, разстрелваща вялостта и леността, страст...


е и... отде и как да дойде таз страст, след като за нея хленчи и моли, и предлага един обиден човечец, щот го били сравнили със старо куче...

ми дай да та видим къф млад, огнедишащ, страстен питбул си, де... ко не питбул, дай няква друга порода - страстна, дива, възбуждаща...

или, да вземем уморено, провлачено и или линейно-логически да поджвакаме по стар клубен маниер и темата за страстта.... да си мине и тя от реда, м...

никва страст не лъха от предложението ти... ми само ена старокучешка умора, независимо на колко си ми години... и без докачение, моля.. човек трябва да е готов да приеме страстната истина за себе си и за света, в който живее, за да може да промени нещата...

ей ся щи пльосна някои неща, писани със страст да усетиш разликата... ко не щеш да я усетиш, продължавай да си пътуваш с по пътя и безизразно си помахвай с опашка...


***
Влюбена съм!

Пари ли любовта?!

Непрекъснато съм "опарена" и не спирам да обичам. Вечно съм влюбена: нещастно и щастливо, сериозно и закачливо, досадно, глупаво, жектоко, страшно, фатална, фанатично, опасно, смъртоносно, но ВЛЮБЕНА!

Питай тези, дето ме познават в живия живот!

И мене ме обичат: и много, и не много, и не достатъчно, и свръхмного, и ме лъжат, и са фалшиви, и ме използват, и ме боготворят, и ми се радват, и са ми са увесили на шията, и влюбено ме съзерцават, и ме мразят...

Ама пак съм ВЛЮБЕНА!

ВИНАГИ съм ВЛЮБЕНА!

НИКОГА не ми омръзва.Ще стана стара, проклета, но ВЛЮБЕНА бабичка.

Ще си умра ВЛЮБЕНА.

Или пък няма да умирам, ами ще прескоча в Космоса в трансцедентално ВЛЮБЕНО състояние.

ВЛЮБЕНА съм във всичко! В живота! В смъртта! В децата! В мъжете! Във всички вас, които ме четете сега!

Най-обичам да обичам и да съм ВЛЮБЕНА!

Ха, пукнете се де! /кой от любов, кой от нещо друго, кой от каквото си иска, ама си признайте, че и вие се влюбихте!/


***
Всеки може да бъде какъвто си пожелае! Ти искаш да си зъл и с диво сърце. Намираш нещо силно привлекателно и истинско в това да си зъл и див. Много ми е познато, като лично преживяно.

А сега отдели онази субстанция, която ти харесва от злината и дивостта, смеси я с любов, радост и други неща, които ти харесват. Разбълникай коктейла, отпийни, примляскай, примижай от удоволствие, надигни шишето, изпий го до дъно. Отвори широко влюбените си очи, дишай дълбоко, изкрещи на глас новото НАМЕРЕНИЕ за себе си! Е, как е......


***

Идва ЕСЕЕЕЕЕН - любимият ми сезон!

Внезапно, приятно, златно, с налято грозде! Чувствено, страстно, темпераментно, с нежни възбуждащи ухания!

Леко тъжно, романтично, усмихнато, с всички любовни нюанси!

Тръпнещо, търсещо, най-после открито, но скрито, интимно послание!


***

Страстта на българката (перефразирано от "Сексуалността на българката")

Българката е магическо същество!

Магията й, обаче, е тънка и неуловима, действа така дискретно и деликатно, че в повечето случаи остава неразкрита, неоценена, неосъществена докрай.

Тя се изразява в непрекъснатата готовност на тялото, ума, чувствата и емоциите да търсят и да откликнат по невъобразим начин на всеки адекватен, на тяхното светоусещане елемент, от заобикалящата я реалност и иреалност.

Българката има сетива за всичко. Тя чувства, долавя, възприема и най-малкия полъх отвън и винаги нещо в нея дълбоко реагира.

Чувала съм да сравняват българката с другите жени по света. Каквито и да са те , се усеща едно затаено страхопочитание към нея.За жени от различни нации се сипят суперлативи - рускини, полякини, азиатки, испанки...Но когато стане въпрос за българката, каквото и да се каже, винаги остава едно недоизказано, недоосъзнато, недоусетено преклонение към нея.

Преклонение пред невероятната сила на духа й, пред стаената й сексуалност, която колкото и да да се изяви, остава не докрай разкрита.

Това е така, защото тя търси оня образ, който ще я провокира да разскрие до- край тайната си магия, която надминава реалните физически, сетивни, дори духовни усещания.Нейната сексуална сила е трансцедентална, божествена...

Мъжете неосъзнато долавят това, но не са готови да понесат невероятния полет на тялото, чувствата, усущанията, на духа, който тя им предлага.

Но тя е винаги в своята трепетна духовност и чака. Чака търпеливо, достойно, тръпнещо и деликатно узряването и израстването на мъжа, който заслужава да получи тоталния, без остатък, на всички нива оргазъм, от който да произлезе...

Познайте какво...

****

има и други "страстни" неща... за съжаление най-хубавите, са безвъзвратно изгубени, както си му е редът да се губят истинските хубави неща, а да оцеляват сурогатите...

айде... и бъди малко по-страстен, когато искаш да се говори за страстта... демонстрирай я, насити пространството с нея, намагнетизирай виртатмосферата... ади да видим ша можеш ли

Малко четох от мненията по темата.
Можем ли, разделяме ли страстта, от любовтта и похоттта...Нима тук ги имате за едно и също нещо?
Страст за пари, за власт , за сила..../Сещам се за многото теми тук за страст за натрупване на лична сила, баси все едно сме златотърсачи в Аляска/
СТРАСТ, това е дума с обособено понятия, как може да я ояднаквяваме с любовта.
Любовта и страстта нямат, ама нищо общо помежду си, дори са противоположни стойности...
Страст и секс, едни изпитват страст да гледат секс, други изпитват страст да ги гледат като правят секс, трети изпитват страст към предмети, четвърти към жени, мъже, деца, животни, мъртви....безкрай човежки разнообразности.
За каква страст говорите тук уважавана Mysteryy?
Да видим:...Страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи ...
Дейност, която е извършена от страстта, завършва със страдание, а дейността , извършена от невежеството – с глупост.
От доброто се развива истинско знание, от страстта се развива алчност, а от невежеството се развива глупост, безумие и илюзия...
Разбирането, което не прави разлика , кое действие трябва да се извършва и действие, което не трябва да се извършва е в областта на страстта...
Щастието, което се поражда от контакта на сетивата с техните обекти и в началото е като нектар, а накрая е като отрова е в природата на страстта....

За страстта де...
За любовта е друго...и за смесеното от тях е друго.
Темата ти е за някакъв коктейл...в тази област не съм специалист, но и вие не сте.
Личи ни.

Че кой друг, ако не ние!

Страст има, когато те обземе едно особено усещане, което те понася на крилете на възприятието и вече няма....няма АЗ.

Любов без страст е немислимо. Ако нямаш страст, все едно си мъртъв, но не в добрия смисъл на толтекската традиция за съжаление :) Страст е оня живец, който се появява, онази енергия, която избликва, когато нещеш ли си "спрял" оня мити диалог...Естествено под страст разбирам нещо друго, не изрядно изброените клишета и се надявам от краткото безсмислие ( страстта няма как да се обясни ) по горе да стане ясно.

Боже, винаги ли се държи така ? Как я търпите ?

мммм, много красиво

"The deeper in the woods you get, the more nuts you find!"