Човешките проблеми

Natali mi go citira, та затова....

Ne, sutor, supra crepidam.

Да това имах предвид
Смяташ ли че човек е създаден съвършен?

Изобщо вече не ме вълнуват такива глобални въпроси. Действам локално-гледам, ослушвам се, намирам трънче, вадя го и после към следващото.
А въпросът дали човек е създаден несъвършен, щом му се забиват трънчета оставям на теб.

basi, tova e goliama rabota /izvinete za ezika, po princip sam po-kulturna:)))/
obache i az se sblaskah s metoda, za kojto govorish, Natali
ne znam ti dokade si stignala, no na men i ot malkoto, koeto vidiah mi ide da vikam
i to ne zashtoto neshto chak tolkova losho se e sluchilo, naprotiv
a zashtoto NIKOJ drug ne se e setil da napishe iasno i tochno i dostapno po problema za chuvstvata
kolko prestaplenia i tragedii sa stavali zaradi tova nashe vatreshno nedorazumenie
na tozi porochen krag
navsiakade v religiite, za koito sme chuvali ima dalgi spisaci s pravila, zapovedi ot roda "Ne pravi..."
ta tova e samoubijstvo, tova e tochno obratnoto na onova, koeto religiite i duhovnite uchenia uj sa si postavili za cel - razvitieto
k'vo razvitie, boje, to si e chisto zarobvane
vodish sveshtena vojna s/u "porocite" si, a kato gi nabutash navatre v podsaznanieto /ej tuka e cherniat humor v cialata rabota/ ti gi usilvash
ama inache ne, te ne sa v teb, ne, v nikakav sluchaj, kak shte sa v teb
niama takova neshto!!!!
ujas
basi kolko mrasotia ima vsashnost v nashite "varosani grobnici" /za tezi, koito ne znaiat, Isus naricha taka fariseite v Novia zavet, shtoto te samo se praviat vanshno na pravedni, a vatre sa ... e pradstavete si kak izglejda otvatre edin grob i vsichki saprovojdashti tova useshtania.../
izvinete oshte vednaj za izlianieto
ama se mnogo razvalnuvah neshto...
ciao

Когато разбереш истинската причина, го приемаш. Приемането е много лесно, след като си разбрал причината за него и често става от само себе си.
Приемането разтваря, отхвърлянето го приклепва още по-здраво.
Само приемането води до отпадане-още един парадокс, тържествуващ над логиката.

Писано е. Поне Ошо го е казвал и съм го чела, че всяко чувство трябва да се изживее тотално. Но тогава сигурно не ми е било дошло времето.
Голяма смелост и честност със себе си трябва обаче....и болка-ония, които възроптаят срещу болката просто не са искрени със себе си.

da, moje i da e pisano niakade, no imah predvid obshtoprietite "viarvania"
ama i az kakvo tolkova se razvalnuvah, siaksh ...
i edno manichko vaprosche, za sverka: vazmojno li e podsaznanieto ti da e palno s prokliatia kam samia teb, kato kazvam "prokliatia" razbiraj-seriozni, takiva kakvito i naj-golemia ti vrag sigurno ne moje da izmisli......
tova poznato li ti e?

Не знам, сигурно е възможно.
Гледай обаче тоталното проклятие-разминаване между подсъзнание и съзнание. Ако се осмелиш да влезеш в чувственото тяло, може и да се избавиш от проклятието. Казваш-Сезам, а отвОри се, бееее!
И действаш.

Добре, ще използвам твоя речник
Трънчета се забиват в съзнанието ни. Тоест, ние си ги създаваме. Когато се опитваме да ги извадим (и успеем, в крайна сметка) те "влизат" в света. Така започва борбата за "оправяне" на света. Разбираш ли сега.??

Всичко е съвършенно и Божествено, само го приеми в съзнанието за Истина и живей според нея

А как става влизането в чувственото тяло. Сигурно не е, като с магическа пръчица.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Неизживените чувства могат да се сведат и с невъзможността да споделиш чувството си с някого, т.е. когато никой не иска да те изслуша.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Здравей illogical :)
Вече надничаш и по другите клубове, а ;) ? Нещо скука в Кастанеда :)
Закачам се, не се сърди :))
Не съм те забравил, просто няма време, ще ти отговоря по-нататък по "оная" тема.

Накратко за въпроса ти тук.
Не съм сигурен какво точно наричаш "проклятие" в случая, нещо от типа на
1. "Нека бъда (или: заклевам се че ще бъда) вечно нещастен, щото аз не заслужавам друго"
или просто
2. "аз ще бъда вечно нещастен, щото не заслужавам друго"
??
Ако е по-скоро второто, това е убеждение, а не проклятие. Първото също включва убеждение, но не само.

Аз си спомних, че съм се заричал разни неща като малък, и те ми обуславяха реакциите в някои ситуации, но не оценям тези заричания като проклятия. Конкретно имаше едно горе-долу от вида "като порасна няма да приемам нищо от родителите си", което се беше генерализирало в автоматична реакция на отхвърляне на това, което другите ми дават, ако ще да е просто дъвка във влака.

Не ми се вярва чак да си се "проклела", в смисъла в който бабите кълнат :)
("да му изсъхнат ръцете дано, бял ден да не види...")

А тия неща дето Натали ги пусна тук в началото, не са толкова нови и неизвестни, в психологията отдавна се работи с тях. Мисля има ги засегнати и в някои духовни учения, но там обикновено се работи на друго ниво - това дето Натали написа като другия път - "стремеж към свръхсъзнанието". Това не е лошо, ако стане се прескачат много неща (всъщност всички неща :), ама малцина успяват.

В нас присъстват и двете страни на всяко нещо (Любо тук говори горе-долу за това) - и "добрата", и "лошата". Няма как да познаваш едната без другата. Само че не мисля, че винаги оставяме "добрата", а изтикваме в сянката "лошата". Понякога изтикваме в сянката именно "добрата", примерно любовта. Защо - примерно от лошо разбран стремеж към оцеляване.
Ако осъзнаеш и изтласканото чувство, то става контролируемо, не се зарежда вече от подсъзнанието ти. И може да избираш кое да проявиш - любовта или омразата. Обикновено няма причини да избереш омразата :)

За по-пълно разбиране на тия неща, и много други, препоръчвам на всички книгата "Спектър на съзнанието" на Кен Уилбър. Тя е малко "академична" (макар че има и много техники вътре), има и съкратена версия "за лаици", на по-достъпен език - казва се "Без граници".

Е, не излезе много кратко, надявам се поне да е било полезно :)

Срещу ЧСЗ - в ТКЗС !

Изобщо не сме се разбрали.
Трънчетата не се забиват в съзнанието. А в чувственото тяло. Оная схема на Асамус е много добра.
Трънчетата това са неизживените емоции. Не сме им дали възможност, не сме им дали време. Секнали сме ги.
И точно затова те не са се разтворили, а са отишли в подсъзнателното. Не можем точно да ги извадим. Трябва да им дадем възможност и време да се проявят. И да ги приемем. Тогава сами се разтварят. И изчезват.
Тия трънчета причиняват гангрени в чувственото ни тяло. А чувственото тяло влияе подсъзнателно на съзнанието. И нали се сещаш, че на практика това са неприятните емоции...
И вместо да вземем да си ги прочувстваме чинно и да се освободим от тях, ние философстваме за съзнание, външен свят, вътрешен свят, бог и нирвана. Но тия философии не са инструментът за вадене на трънчетата. На точно тия трънчета.

Докато тук чете философия на тема как да чувстваме, аз и още няколко смели люде се опитваме да чувстваме и споделяме резултатите от това. В кюто.
Зашеметяващи са.
И най-смешното е, че си искрен с въпроса си-как аджеба да чувстваме, а не да анализираме чувствата си.
Съвременният човек е абсолютно неадекватен в чувстването...еле като стане въпрос за отрицателни емоции...наблюдавам как хората философстват и се противят и доказват, че това си го могат и е безмислено да го правят и ехеее....
Всеки се спасява поединично демек.
Как ли-седни, легни, стани...хвани някакво чувство за ушите-примерно гадже те е зарязало, на изпит са те скъсали, в магазина с ресто са те излъгали. Изпитай го съответното чувство до края, тотално, не се крий от него, не го анализирай. Просто го изпитай...и изпитай някое по-леко така, да не се шашнеш иначе.

Благодаря, Анон.
Защо спорихме днес цял ден с теб, като в клубовете си ми взел думите от устата?

Понякога изтикваме в сянката именно "добрата", примерно любовта. Защо - примерно от лошо разбран стремеж към оцеляване.


Това съждение е ...съждение...умствен анализ...примерно защо-примерно защото...Ако имаме смелостта да изпитаме тая изтикана любов, ако и дадем време и пространство...тя сама ще ни даде отговора на въпроса защо е изтикана. Има нещо, заради което е изтикана. Всяко изтикано нещо има причина да е изтикана. И тази причина, истнската причина се открива само с прочувстване на самото чувство. Умственият анализ е много често грешен.

Проблемът е, че не ги споделяш със себе си...
Сигурно говориш за несподелена любов...остави я нея, сподели със себе си разочарованието, болката, раната от тази несподелена любов.
Сигурен ли си, че си давал възможност на тези чувства да се изживеят тотално.

Стига вече толкова съм си приказвал сам. Достатъчно си приказвам. Искам някой да ме чуе!

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

zdravej, Anon:))

ne mi e doskuchalo v Kastaneda, samo deto pochnaha da se drachat pomejdu si kato malki deca i az pokraj tiah...
to ne che e neshto losho, daje e zabavno
a inache da rechem che imah predubejdenia kam horata, koito poseshtavat tozi klub

kolkoto do vaprosa si, zadadoh go tochno : stava vapros imenno za prokliatie ot men za men /malko prekrasno podara4e:)/ tochno ot roda "bial den da ne vidish dano...", i drugi raboti po-seriozni - abe klasika v janra, kato baba Iaga v prikazkite
i tova ne samo chuvstva, a dumi, dumi, koito sa ... be vse edno edno bentche se sruti i tova beshe naj-otgore i zapochna da teche tinia i kal
ne znaeh che se mrazia tolkova...
ne stava vapros za tova che sam se zarichala razni neshta, i tova go e imalo, no si go spomniam, pone otchasti,
i poneje ne pisheshe nishto po vaprosa, popitah;
e, veche vsichko e nared, blagodaria za otgovorite

Какво имаш предвид да го изпитаме - да се разочароваме максимално от него ли?

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Докъде стигнахме...
Да не знаем какво значи да изпитаме едно чувство. А вместо това да правим предварителни прогнози.
Като се убодеш и те заболи, изпитваш ли болка или първо си съставяш план какво значи да я изпиташ?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог