Човешките проблеми

Човешките проблеми идват от две места.
1. Неизживени чувства.
2. Прилепнали убеждения.

Прилепналите убеждения са свойство на ума, който се привързва към старото и то му пречи да допусне всяко ново, което му противоречи. Аз съм духовен.
Аз съм смел.
Аз съм страхлив.
Аз съм мързелив.
Аз съм йога.
Аз съм напреднал.
Аз стоя на пътя на истината.
Другите са на погрешен път.....
Можете да допълвате списъка до безкрай.

Неизживените чувста-всяко едно чувство, което не сме допуснали и приели в себе си, не сме му дали право на съществуване и разгръщане. Особено неприятните такива. Ние ги стопираме някъде из обвивките си, слагаме им праг и те зависват там. Психоанализата се занимава най-вече с това, наричайки го подсъзнателно. Ошо го нарича емоционално тяло. Чувствено тяло. Течащото ни чувствено тяло е облепено с налепи от неизживени чувства, които го правят болно.

Убежденията и неизживените чувства запълват подсъзнателното ни. И ни дърпат надолу.

Има два варианта-да се стремим към свръхсъзнанието с надеждата, че то ще изтрие мърсотията в подсъзнанието. И да се насочим директно към подсъзнанието, отваряйки се за него и прочиствайки го постепенно.
Първият начин е бавен, защото крачка напред води до крачка назад.
Вторият начин е бърз, но болезнен и се изисква огромна смелост за него.

Az sum ubiec!

Just did it!

Мъдро говориш, но и двата пътя които даваш не водят до целта.
Можеш ли да видиш средния път?

хм, съгласен съм, но мисля че не само човешките проблеми идват от там.

всичко човешко идва от тези две неща - чувства и убеждения.

дали като (ако) се освободим от тях ще станем богове или пък животни все още няма как да знам

само мнение. не го приемай прекалено насериозно...

До коя цел?
И още един въпрос-ти смяташ ли, че до ЦЕЛТА, която и да е тя се стига по един прав участък или има различни отсечки от пътя, които се изминават по различен начин?
Това може и да е отсечка, но според мен е подценявана и пренебрегвана по две причини-едната е, че причинява болка. И втората е, че целим върха и не доглеждаме долините.
Това, което на едно ниво е незабележима пукнатина, на горното ниво може да се превърне в бездънна пропаст, която да те разруши.
Затова трябва да работим върху пукнатините си. Не е така престижно....но ако не ги запълним, просто само си фантазираме, че вървим нанякъде, към каквато и да е цел...

Относно чувствата-говоря за недокрай изживените чувства.
Изживените чувства спират да ни безпокоят, отиват си.
Неизживените ги натикваме все по-дълбоко в себе си-в подсъзнателното. И оттам ни разяждат.
Техниката най-общо е-
Пипни някое чувство за ушите, ако имаш смелост, започни с някое неприятно.
Остави го да те овладее напълно, дай му време, колкото му е необходимо да се прояви.
Просто чувствай, не коментирай, не анализирай. Спри ума си. Обикновено ние не чувстваме чувствата си, ние ги анализираме.
Та остави въпросното чувство да се прояви безмълвен.
Чуй смисловото съобщение, което то-чувството ти носи. Чувството, не анализът на чувството.
Приеми го и му благодари.


Относно убежденията-аз съм българин, българите са беден народ, аз съм различен българин....
Аз съм страхлив или смел или мързелив.
Аз съм вятър неуловим....
Тези убеждения на практика също са на подсъзнателно ниво, нищо, че ги изразяваме с думи.
Този апартамент е мо-това също е убеждение.
Аз имам кола....
Абе каквото се сетиш...

Еле убеждението-аз съм духовен и вървя с бързи крачки по пътя напред...

думите-шаблони...

Нямам сигнатура.

na greshen pyt si.:>>>>

Твърде жалко.
В темата си пиша само, което сама съм открила. Знание, което вече съм интегрирала. Независимо, че съм го знаела години наред. Но на ниво ум. Сега вече е изпитано и интегрирано същото това знание.
Какви думи ми предлагаш да използвам, за да опиша това, над което работя напоследък?
Ти всъщност наистина ли си го приложила всичкото това нещо и то за теб е вече минал етап? Като опитност?

Ти опитал ли си това, за което говоря? Оставил ли си няколко чувства напълно да бъдат прочувствани, докато получиш от тях смислово значение? От тях, а не от ума и анализа на ума.
Или все още анализираш и реши, че съм на грешен път на база умствен анализ и коментар.

Вярвам ти.
На мен ми омръзна и затова реагирах така.:)
Не знам какви опитности имам, не знам какво правя, не знам докъде съм. Каквото има да се случва, си се случва.

Нямам сигнатура.

Под сурдинка пак ще ти го кажа. Наскоро попаднах на такива техники. Попрочетох и реших да опитам. И се случиха странни неща. Получих информация от чувствата си и тя беше ама съвсееем различна от това, което си бях въобразила, възнамерила, обсъдила сама със себе си или с приятели.
Опитай този метод. Нищо не губиш.
Преди няколко дена прочетох такъв текст.
"Am I willing to see that my problem has a lot to do with the way I am thinking? If this problem is my way of giving myself a message, what am I trying to tell myself?"

Ако този (някой си) проблем е моят начин да си оставя съобщение, какво се опитвам да кажа на себе си?

Всяко едно усещане, особено ако е неприятничко, е начин да си оставим съобщение сами на себе си. Ние обаче не го получаваме, оставяме го, но не го получаваме, а вместо това умът започва на пълни обороти да коментира и анализира. И в резултат-язък за съобщението.

Каквото има да се случва-си се случва. Но смисълът често ни убягва, затова не реагираме правилно и то продължава да се случва в нов вариант.
Просто предлагам начин за откриване смисъла на случващото се.
Интересно дали и другите ще стигнат до моето виждане...

Предполагам знаеш, че ако тръгнеш да търсиш края на Земята, ще се озовеш в изходната точка
т.е ти винаги си бил там
Така е с всяка една цел, тя вече е постигната преди да си тръгнал към нея.
Така че смисълът на живота не е в постигането на целта, а в пътуването

Приятно пътуване ти желая

Мерси, да ти се връща.
Аз пътувам. И през пътуването се случват най-различни чудати неща. Например в един момент усещанията започват да носят повече знание отколкото всичките томове на Ошо...за КК и дума да не става.

Всеки носи в себе си много повече, отколкото може да се научи от книгите.
И аз пътувам и изучавам света в движение
Но те попитах за средния път, между двата, които си посочила в постинга - можеш ли да го назовеш (опишеш)?

Сигурна ли си изобщо, че има такова нещо като "подсъзнание"? Това са ала-бализми на психоанализа, за да може да изгради и ни представи теоретичната си схема.
Според мен има само едно ОПИСАНИЕ на света - безкрайно дълго и безвъзвратно. И цялата тази дескрипция е, разбира се (както казваш) една мръсотия, един нищо не струващ боклук. Защото нищо, Натали, в това описание не си струва, включително и безплодните ти (описвани) напъни да се освободиш от него. А-у-у, как ми се доспа!

Ще станем нещо по-близко до машините. Или по-точно изкуствен интелект, описан с няколко реда код, който е много по-ограничен от естествения.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Аз бих предпочел втория начин. Смятам, че не е хубаво да се подтиска подсъцнанието, защото в него се трупа отрицателна енергия, която в един момент изригва.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

...да те разбера...

Опитах го метода "оставяне на чувствата". Избрах подходящо място (със силно влияние) и се оставих, но не получих знание, а само усещания... (опит?)
...От друга страна така и не успях да разбера какво наричаш "ум" - изглежда не е същото нещо което аз наричам така.

А сега и друго ме озадачи:
"Неизживените чувста-всяко едно чувство, което не сме допуснали и приели в себе си, не сме му дали право на съществуване и разгръщане. Особено неприятните такива. Ние ги стопираме някъде из обвивките си, слагаме им праг и те зависват там. Психоанализата се занимава най-вече с това, наричайки го подсъзнателно. Ошо го нарича емоционално тяло. Чувствено тяло."

Kaкво празбирам под "ум" - това е логическият апарат на мозъка и не може да взима решения и да замества съзнанието. Съзнанието, както и подсъзнанието могат да го изпозлват само като инструмент за предаване и обработка на информация (I/O <==> съзнание/подсъзнание <==> ум). Умът покрива голяма част от апарата на интуицията (май повече от половината).

"чувствено тяло" - определено го разграничавам от подсъзнанието, защото подсъзнанието не 'използва' само чувства - в него се зараждат мисли, идеи, и т.н. в които ролята на логиката е основна. чувственото тяло е втората система за предаване на информация, подобно на ума, но то носи информация основно за вътрешно ползване, автоконтрол. Информацията предавана през чувственото тяло може да бъде получена и след обработка от ума, както и информацията обработввната от ума да е усещане породено в чувственото тяло.

"съзнание/подсъзнание" - това са особени конгломерати от чувства (усещания) и знание (информация). тяхна производна са мислите. тук се намира връзката м/у ум и ч.т. с паметта. разликата между подсъзнание и съзнание е степента на влияние, която оказват... мислите (т.е. чувства и информация) свободно преминават от едното в другото...

1.


2.


Ne, sutor, supra crepidam.