Човешките проблеми

Хм. Нали за всяко чувство си има причина. Ако не искаш да изпитваш гняв за нещо - 1во му даваш да се прояви в пълната си форма. После опитваш ли се да премахнеш причината за гнева?

Новия чифт пинсети на дон Алфонсо!

Освобождаването от прилепналите убеждения и тоталното изживяване на неизживените емоции са два пътя на изчистване на различни наслагвания в нас. Все едно да се опитвам да обединя миенето на зъби и подрязването на нокти и да търся среден път между тях.

Цялата работа е в изчистването. Искам да попитам кой как се изчиства?

Досега си мислех, че ти си си изстрадал страданието. Демек-изживял си го тотално. Сега разбирам, че просто си си го изфилософствал.
Спиш и сънуваш, че ти се спи.

Двата начина са за различни неща. Единият е за убеждения, другият-за чувства. Не става да прилагаш единия за другото.

Чудесна схема.
Хубавото е, че поне си опитал. За разлика от другите, които директно отхвърлиха. Защото вече знаят.
От твоята схема мога да кажа следното-чувственото тяло подава инфо на съзнателно и подсъзнателно ниво. На съзнателно отива онова, което ние допуснем да отиде. Останалото отива в подсъзнателното. Цялото упражнение е да получиш инфото, което отива в подсъзнанието, на съзнателно ниво.
Ако не си получил инфо, значи не си му дал достатъчно време и пространство на чувството. Или пък си започнал да го коментираш и анализираш-умът не се е въздържал.

Е, изясни ми се част от терминологията, която изпозваш...
това не означава, че съм съгласен!

Трудно е да се каже, че съм опитвал... то си дойде спонтанно. Не съм се подготвял специално...

Ne, sutor, supra crepidam.

Умът е тоя, койло лети напред-назад. А какво ще стане с причината за гнева?
Иначе си прав-първо му даваш на гнева да се изяви тотално. И когато му позволиш да се изяви, той сам ще ти донесе инфо за причината за съществуването си. Обикновено тя е различна от тая, която умът е смятал. В това е цялата работа. Тоталният гняв в повечето случаи ти посочва причина различна от мислената.
Инфото на ума и на чувството е различно.

Аз не искам да се съгласяваш. Това не ме касае-твоето съгласие.
Искам само да опиташ да получиш инфо директно от чувственото тяло.
А не да философстваш с умственото.

Разбирам...всъщност има нещо което генерално не разбирам:)
Може би не ми се е случвало. Какво означава съзнателно да се оставиш на чувството? Мен си ме връхлитат и чувствата и неприятните спомени и хич не ме питат даже.:) Общо взето имам някакво виждане защо ми се случва това или онова, но не мисля, че съм разчела посланието на чувствата си /така, както ти го описваш/. И понеже ми е мнооого трудно да изключа ума си, затова не ми се и пише и чете напоследък. Тук, имам предвид.
Иначе, литературата и музиката ми въздействат изключващо_ума и гледам това да правя.:)
Изобщо всеки опит да опиша нещо за себе си ме вкарва в модела, който ума ми изгражда.

Нямам сигнатура.

Натали, ти казваш така
"Има два варианта-
да се стремим към свръхсъзнанието с надеждата, че то ще изтрие мърсотията в подсъзнанието.
И да се насочим директно към подсъзнанието, отваряйки се за него и прочиствайки го постепенно.

Първият начин е бавен, защото крачка напред води до крачка назад.
Вторият начин е бърз, но болезнен и се изисква огромна смелост за него"

Първия метод за който ти говориш се нарича Школа на Бялото братство (светлия път към Бога) пътя на светиите
Втория път е пътя на Черното братство (тъмния път към Бога) - под черно не разбирай лошо, това е пътя който ОШО предлага.

Но има и един среден път, за него те питах

Или като прилагаш и двете си по-средата, това ли имаш предвид?

Натали, това за доспиването бе намек в двояк аспект:
1. Заспивайки, прекратяваш описа и (може би) това е единственото ти спасение от тоталния кенеф.
2. Поговорката гласи: "Саво просПаното време не е загубено." (за разлика от просРаното).

А, ти в този смисъл...
Тук си прав. Де.
Аз съвсем наскоро открих тия техники и изобщо се сблъсках с идеята, че може да се осъществи директно чистене. И то не от Ошо. Психоанализата май това прави, само че пък при тях няма духовност и работата става още по-оплетена.
Както казах вече някъде-всяко прилепнало убеждение или неизживяно чувство е трънче, забито примерно в петата.
Единият вариант е да хванеш игла и да го извадиш. Което правят тези техники.
Другият-да развиваш всичките си тела и в частност физическото, докато ги развиеш до степен да изтикат те трънчето...
Или мисли глобално, действай локално.

Виж текста по-долу, нещо което съм написал скоро, по друг повод, но там може да намериш нещо което да допълни виждането ти
В него прилепналите убеждение са "Аз съм", а подтиснатите чувства - "Аз не съм"

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те изграждат от философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. В психологията “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.

Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на закона, който Христос ни е дал.

Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие.
Така СЯНКАТА, нашето “Не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите…

Всеки човек се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ, иначе те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”

Как можем да се справим с проблема?

Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще преживеем радостта от живота.

Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА)

Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.

Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин

и т.н.

С други думи нищо ново под Слънцето

Не е важен пътя, важно е да работи.
При различни хора явно работят различни техники.
Важното е да станем цялостни, нали?

Когато човек си засили умственото тяло, чувственото му отслабва.

Огледай се, ослушай се и ако минава влак - премини!

Kakво означава "засили"?

Ne, sutor, supra crepidam.

Ще ти кажа една притча

Завързали с въже магаре за един кол. Цял живот вървяло, вървяло...
Когато след смъртта го отвързали било пак на същото място.

Така и с много хора, които цял живот мислят че са в пътя, но всъщност се движат в кръг. Дали ще се движиш наляво или надясно по кръга - няма никакво значение. За да бъде развитието спирала, трябва посоката на развитие да бъде в трето измерение.

Аз се стремя към този път, а ти?

Аз не се стремя към този път. Аз го вървя.
А магарето е развило мускулатура поне, не са му закърели мускулите през поредния живот.
Да разбирам ли, че всеки, който не върви по исусовия път, се движи в кръг? Това като прилепнало убеждение ли да го възприема или като истина от последна инстанция?

Това, което е. Всички само мислим и анализираме и коментираме и философстваме.
И рядко тук там някой от човеците може наистина да чувства.
Засилили сме умственото тяло до абсурдност. И той е иззел функциите на всичко останало-ние чувствата дори не си ги чувстваме, а си ги анализираме.

Много ми харесва да разговарям с теб
Търсиш винаги добри аргументи и ги намираш, като запазваш добрия тон
Аз не говорих за "исусовия път", защото малцина са го разбрали и общоприетото разбиране е погрешно. Хората го разбират като десния път.
Ако искаш да разбереш какво точно е учил Исус, намери Евангелие от Тома, скоро излеза на пазара, ако не го намериш ще ти пусна няколко реда, ако проявиш интерес
Имах предвид по-скоро Лао Дзъ - като философия, защото неговата философия поне се е запазила в чист вид. Предполагам си запозната с текстовете?