Ра̀ковица е красиво село в Северозападна България, община Макреш, област Видин. Сгушено е в полите на Стара планина и разполовява първите ѝ върхове – Връшка чука, Черноглав и Бабин нос, стигайки нататък до връх Ком, на запад. Точно на българско-сръбската граница.

Покрай селото от южната му страна тече река Витбол, идваща от подножието на връх Бабин нос (1108 м. надм. вис.). По предания на старите хора от селото се разказва, че на това място е било старото село Будиловец. През 1595 г. селото било обградено от орда турски аскери на коне. Всички били простреляни, а селото опожарено. Малцина се спасили в планината. Село Раковица се появява едва към средата на втората половина 17 век. Мястото било заселено източно от Белия камък, на левия бряг на река Витбол. Този камък и до днес е там, отбелязал във вековете мястото на село Будиловец.

По предания първият заселник на селото е ковачът Марко – наричан Моравчанина, защото бил дошъл от река Морава. Другите заселници били от различни краища, подгонени от властта. Те били приемани от турчина владетел на местната земя за рая и така останали за постоянно и създали селото. От Марко Моравчанина е създадена фамилията Марковци. Фамилията Видралци е дошла от село Видраре, Тетевенско, заедно с една изчезнала фамилия Медарете. Дюлгерската фамилия е дошла от град Пирот, Пиротчаните. От град Тетевен е дошъл като беглец и заселникът Дишо. На негово име се нарича местността Дишовец, където имало голяма махала – над 50 колиби. Той успял да доведе и двамата си сина близнаци – Гело и Гочо. Гело имал трима синове, от които са се създали фамилиите Геловци, Баренковци и Ефендовци. Гочо имал петима синове. От тях са фамилиите – Тодоровци, Гочковци, Иманците, Масларете и Пупльовци, всичките те са живели в Дишовец, местност разположена между селата Раковица, Старопатица и Киряево.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централно балкански говор е изгубен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите