Крепостта Хотел (от старославянското желан), преминало през правилата на турската фонетика в Хоталич. Намира се северно от река Росица, в днешната вилна зона на Севлиево. Крепостта е ранновизантийска, просъществувала до 15в. Състои се от 4 жилищни квартала+1 присъединено и отново заобградено със стена село, общо над 64 дка. Външен и вътрешен град (помежду им в момента е стръмна гора, под която се крият още множество неразкрити части от града). Кварталите във външния град, също са разделени със стени. Разкрити са 82 каменни къщи, някои от които двуетажни. Имало е ковачници, тъкачници и прочие. Намерени са също над 80 погребения, вкл. на млада българска аристократка с детето и множество бронзови и сребърни накити. Общо над 6 000 артикула са изровени от крепостта. Имала е 3 църкви. 2 във външния град и 1 във вътрешния. Вътрешния град е всъщност на доста високо място, с голяма денивелация (още имам мускулна треска). Там има масивни стени, болярския двуетажен дом, малка църква, само за болярското семейство и цистерна за вода. И малък коларски път за моя изненада. Стените са били 2 метра дебели и 10 метра високи. Имало е 3 порти, но тесни, по 1-2 метра, защитени с кули. Само третата порта е 3 метра широка, но се смята, че каруци не са се допускали в града, а само пеша и на кон. Крепостта контролира цялото поле от река Росица и Севлиевските височини до Стара планина. Всичко се вижда, вкл. в.Ботев и в.Черен връх. Отсреща в подножието на Стара планина са стоели крепостите Градница (контролираща Русалийския проход от Априлци до Калофер, който от своя страна бил преграден със 100 метра дълга стена с врата и кули) и Батошево, като взаимно се виждат и образуват триъгълник. Интересни са 2 неща. Първо, въобще не е ясно, дали това е истинския Хоталич, тъй като крепостите и градовете при Градница и Градище (северно от Севлиевските баири), са не по-малко големи и укрепени, но там няма сериозни археологически проучвания. Четвъртата крепост Батошево е била по-малка. Т.е. само на територията на днешната община Севлиево, в която днес има1 град, по времето на Второто Българско Царство е имало 4 укрепени града. Второто интересно нещо е, че в немалко от разкритите къщи в Хоталич е имало непрекъснат живот от ранновизантийския период до Второто Българско Царство. Т.е. въпреки готските, аварските и славянските нашествия е имало оцелели семейства, които са продължавали своя живот до идването на българите. Сега, какви са били тези хора, никой не може да каже, защото откритите погребения са само християнски. Туй то. За пореден път историята е в противоречие с археологията.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

Редактирано от komitaO3 на 03.07.23 23:34.

По археологически данни, крепостта Дионисополис (днешен Балчик) е създадена от Юстиниян Велики и...никога не е превземана от българското ханство. Поне до 10в., тя е съставна част от Византия. Намерените вътре в крепостта прабългарски и славянски артефакти са изключително малко. Даже през 9в. е построен отбранителен вал срещу конница. Прабългарски некропол е открит в близост до Балчик.
Това, когато мажем с боичките по картата, на колко морета е била България. Балчик по археологически данни става част от България едва при Симеон Велики.

Репотртаж на БНТ:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Особено интересно, като цяло обхваща интернет-процесите за разпространяване на информация. Споделям напълно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кобургите в Словакия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 12.08.23 23:15.

Тва нашето с македонците е нищо. По чуждите исторически форуми, "битките" турци-гърци, турци-кюрди, унгарци-румънци, хървати-сърби, бошняци-сърби са епически. Абсолютно целия "македонистичен" арсенал се използва като оръжие в гореизброените, от абсолютно всички. Западняците са вдигнали ръце от нас. Викат му balkanization на темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Датчани и Норвежци, май са като нас и братовчедите. Поне езиково.

… а света върви уверено в глобализация. Индия, Африка, Турция, особено Арабските страни изпитват демо графичен взрив. И се разселват.

"....През 1836 година мисис Френсис Тролъп пристига в Кале и случайно дочува думите на един млад човек, който пристигал за първи път във Франция. Той бил съпровождан от друг, по-опитен пътешественик, познавач на нравите в света отвъд белите скали на Доувър. Тя цитира разговора така:

— Каква ужасна миризма! — заяви непосветеният, пъхвайки носа си дълбоко в носната кърпичка.

— Така мирише на континента, господине — отвърна опитният пътешественик.

Така си и беше....“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И такива неща има във Франция:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има, има...

Ще сложа един голям цитат... щото ми се струва, че добре се вписва в темата:

"...Казват, че географията гради историята. Но ако съществува такова нещо като национална психология, възможно е то също да се основава на географията. Щяха ли французите да питаят страх Божи от германците, ако не граничеха с тях, та германците толкова често да прегазват границите им? Би ли съумяла Швейцария да поддържа аморалния си просперитет, ако не беше планинска държава? Самото отсъствие на географско самоопределение при евреите създава ционизма — една от най-мощните идеологии на двайсети век. Основно и най-дълбоко въздействие върху англичаните има фактът, че обитават остров.

Това обуславя и начина, по който са мислили за най-близките си съседи. Рисунките с неприлично съдържание са били наричани „френски картички“ или „френски гравюри“. На проститутките казвали „охраната на френското консулство“ — прозвището им произлиза от момичетата, които се навъртали постоянно пред френското консулство в Буенос Айрес. На гащите с широки крачоли, които момичетата носели, казвали „френско бельо“. Ако някой мъж се възползвал от услугите им, се казвало, че „взема уроци по френски“. Ако в резултат се разболеел от сифилис, значи си бил лепнал „френската болест“, „френска подагра“, „френска шарка“, или дори му били направили „френски комплимент“. Нещастният сифилитик се сдобивал с така наречената „френска корона“ — кръгообразно разположени отоци, които пък наричали „френски прасета“. Ако „пофренчването“ му се окажело особено тежко, можел да му окапе носа, и тогава казвали, че диша през „френски фагот“. Начинът за един мъж да се предпази от тези зарази бил един — да носи „френско писъмце“ или „френски предпазител“, или просто „французин“ — освен, разбира се, ако самият той не бил французин — в такъв случай си слагал capote anglaise[3].

Нещата не се ограничавали единствено в сферата на секса. Съществувала обща тенденция всяко нередно или направо лошо поведение да се окачествява като „френско“. Когато го питали как да му е опечен бифтекът, достойният англичанин отвръщал „като французин“, т.е. многократно завъртян на тигана, намек за предполагаемото непостоянство на французите. Д-р Джонсън[4] стига дотам да твърди, че му била попаднала дисертация, според която петлетата, с които обикновено се украсявали ветропоказателите, били моделирани по националния символ на Франция, петела. Жаргонът на крадците бил наричан „амбулантен френски“. Когато някой застрелял фазан извън ловния сезон, казвали, че „свалил френски гълъб“. Чак до петдесетте години на нашия век англичаните, когато се извиняваха, че са изругали, казваха „извинете ме за френския израз“. Твърди се, че Джон Мейджър е употребявал израза и през деветдесетте години. По същото време неоправданите отсъствия от работа се наричаха „френски отпуск“. Целувката с език все още се нарича „френска“, като че ли на англичаните и през ум не би им минало да си пъхат езика в чуждите усти, ако французите не бяха го измислили.

Всички тези характеристики се сипят по французите, защото, разбира се, те са наследственият враг. Много по-отдавна, когато Англия воювала с Испания, сифилисът бил наричан „испанска чума“, а на корупцията казвали „испански нрави“. Когато основни конкуренти в морската търговия стават холандците, англичаните измислят изрази от рода на „двоен холандски“, което ще рече „глупости; бръщолевене“, и „холандски кураж“, когато искат да опишат фалшивата смелост, придобита от алкохола. Същата схема важи за цяла Европа — в Полша сифилисът е известен като „немска болест“, а в Португалия е „холандска чума“ — отражение на местни вражди. Но англо-френската ненавист трябва се включи в отделна категория. Французите не остават по-назад, като наричат боя в училищата „английски порок“, на менструацията казват „англичаните дебаркираха“, тяхната съответка на „френски отпуск“ е „измъквам се като англичанин“, и, разбира се, казват „ругае като англичанин“. Но тяхната ненавист не се отличава с такова инстинктивно ожесточение — като жители на континента те имат и други съседи, с които да се занимават. Враждебността в английската терминология отразява двойственото им, направо шизофренично отношение към французите..."