При второто идване на варягите - България вече се е подготвила, тоест събрани са всички налични полеви сили, противникът вече е познат и не е подценяван. И въпреки това - в прекия сблъсък търпим поражение, а крепостите и валовете ни падат за дни и часове.

Може би надценяваме възможностите на българската армия. Истината е, че единствено при Симеон печелим в открито генерално сражение срещу Източната римска империя. Вероятно при Петър императорските инсигнии са ни задължили да подходим малко високомерно и да не залагаме на традиционната българска тактика: конно увличане и засади.Един вид логиката е: "Аз съм един от избраните да управлявам света владетели, затова ще сразя езичниците в честен двубой, защото Бог е с мен".
Имайте предвид, че престижът на българската империя по онова време е огромен - имаме посланници в Свещената римска империя, ние сме една от трите велики сили на европейския континент. Вероятно в този смисъл "поромейчването" е имало и негативен аспект - малко сме занемарили стария български манталитет да се воюва, както ние си знаем.
Какво друго се знае за българската армия при царуването на Петър: тя влиза в пряк сблъсък с византийците в началото на царуването на Петър и постига мир /тоест все още силите й предизвикват респект/, след това идват маджарите - и ние избягваме преките сблъсъци - Петър пропуска маджарите на юг. Това всичко говори, че армията като численост, съоръженост и потенциал е съхранена, но почти не воюва и не се доказва в битки.

Не знам какво се случва с тежката българска конница, но е факт, че при Самуил армията е предимно пехотна.

Редактирано от goga на 27.01.19 08:06.