Намерените камънаци с древнобългарски надписи не са малко. Остатъците от крепости също, а и средновековни оръжия. От литературата, преводни книги от вече християнската епоха и наши интересни творби, но далеч от историческата тематика. Ранните български християни естествено имат други вълнения, не военно-политически. От друга страна светските ни продължават да дълбаят върху камъни и с кирилица, след като разполагаме вече и със собствена българска азбука. Запазени църкви също бол. Е, могло е да бъде запазено много повече, но да изброим само следните факти: близо половинвековна война между нас и византийците, преди крушението на ПБЦ и последвалата византийска власт, която може да не е била асимилаторска в днешния смисъл на думата, но определено се е стремяла да прокарва колкото се може византийското влияние най-вече измежду българската аристокрация, но и по места измежду българския народ.
Зловещото и разрушително османско завоевание, приключило с период на мъчителна власт, носеща всички негативни последствия за културата ни. Да не забравяме също ощавянето на северните ни земи по време на монголо-татарските нашествия от същите тези азиатски орди, за които има сведение, че Цар Иван Асен II крайна сметка разбива и по този начин отбелязва второ поражение за тях от българи, броейки това, нанесено им по-рано от волжките българи.
|