На въпроса - кой го заличи?
Никой нищо не е заличил. Всичко си стои. Просто трябва да бъде проучено. Типичен пример - Преслав. Допреди 60 години никой не е предполагал какви са размерите му.
Друг пример - Плиска. Ако не беше датчанинът-пътешественик от средата на 18 век и до днес нямаше да знаем, че там се е намирала древната българска столица. Камъните и високите 3 метра стени и по негово време ги е имало - докато селяните от близкото село не решават да ги ползват за материал. Доста от българските средновековни крепости са заличени по подобен начин в по-нови времена.
Бях чел някъде проучвания за селищната система между Прут и Дунав и между Дунав и Карпатите в периода между 8 и 10 век. Гъсто населена за тогавашите стандарти област.
Българите използват и преоборудват заварените римски крепости и градове, но и изграждат нови.
Относно книгите - ако ги нямаше - кой щеше да ги разпространява? Че да четем днес техни копия.
Доказано е, че след превземането на Преслав византийците умишлено изнасят всичко, свързано с императорските инсигнии и самостоятелна бъларска книжнина. Като имаме предвид, че по онова време преславската книжовна школа е била дело на единици елитни и високо-образовани люде - лесно бихме могли да си обясним бързото й "заличаване".
По-скоро при нас проблемът е с изтритата историческа памет. Оттам идват големите ни пропуски и проблеми с останките и артефактите.
Редактирано от goga на 27.01.19 11:51.