поддържам почти напълно изказаните от тебе съображения, мишо.
разбира се, както са написали участниците преди мене в нашата дискусия, нещата имат много, не само две страни, така че не е лесно да се обхванат всички аспекти на проблема.
тъжно, тягостно и някак... душевно - мизерно ми става, когато виждам с очите си написано от толкова много, най-вероятно млади, хора, че не желаят да продължат живота си в българия. за тях, като че ли, родина е нещо като мръсна дума... не ги упреквам, само ми е мъчно. защото ако имаше подходящи условия за развиване на човешките потенциали тук, те надали (надявам се аз) биха искали да отлетят завинаги.
с думите работата е такава - колкото и думи да се изредят, надали ще стане ясно всекиму какво точно си имал ти предвид. или пък аз. или пък който.
както и да е.
аз съм пътувала доста много по света.
обиколила съм го почти. и навсякъде съм забелязала, че такова нещо като "безплатен обяд" няма.
също, че където и да отидеш, ти си "някой " само докато ти личи, че имаш много пари. а пък такова нещо няма как да се имитира...
друго - приятели? близки? някой, комуто да звъннеш ей така? - забрави...
е, вярно, заплатите са по-адекватни. и кво? можеш ли да си купиш с каквито и да е пари приятели?
обаче пък - без пари и гладен, и разстрелян от всякакви тъпизми, каквито се въдят тук, в нашата държава, можеш ли въобще да мислиш? някои могат , други - не.
както и да е - отново.
сигурно, ако всички заминат оттук, аз ще остана. и преди да гушна букета, (който с последни сили ще съм си набрала сама) , ще дръпна шалтера...
абе много тъжно прозвуча, извинявайте. но пък се натъжих и затова...
да сте здрави!
н.
|