Ще кажа няколко изстрадани истини, и хич не ме е грижа дали на някой не му харесва: Прекарах в казармата 2 години и смятам тези две години за загубени в професионално отношение, но не и в лично. Казармата е (или поне беше) първото истинско изпитание в живота ми и ме научи на много неща - главно за живота и отношенията между хората. Друго там не може да се научи, но това, което научих, не беше малко. Аз съм карал истинска казарма, с истински караули, наряди, физзарядки , тактическа подготовка ( не пожелавам никому да научи какво е това наистина) и физическа подготовка. По устав съм излизал в отпуски и по устав съм си лягал и ставал. Тия екстремни условия ме научиха да ценя времето си, приятелите, истинската любов, добрата храна, здравия сън, свободното си време и хубавите неща в живота. Казармата е изпитание, с което истинските мъже се справят сами и както намерят за добре. Казармата е несправедлива, но доста по- справедлива от живота, който следва след това. За девет месеца няма да усетите какво е казарма и няма да преосмислите живота си. Питайте, ще ви обясня всичко.