Напълно съм съгласна с това, че учебниците едно време даваха много
по-солидни и систематизирани знания (е, за учебниците по история нещата
не стоят така, защото знаем в каква светлина се представяха фактите).
Наистина съединенията на металите и кислорода се наричаха окиси, дори
докато следвах (завършила съм химически ВУЗ) беше така.
Искам да споделя, обаче, един парадокс - наскоро една завършваща студентка ме попита какво е означението на желязото?!? Според Вас, това момиче как е завършило гимназия (все трябва да има някаква оценка по химия, нали?). Навремето (доколкото си спомням, започнахме да учим химия
в 7-и клас), дори и най-големият "слабак" не би-могъл да премине в 8-и клас, без да знае основното от Менделеевата таблица, както и някои прости химични реакции.
Да не говорим за правописа. Понастоящем не само децата, но и голяма част от младите хора, завършили средно образование след 1990 г., са направо "скарани" с българския правопис. Това, при обучението по време на
"социализма" беше направо недопустимо - ако един ученик беше "неграмотен", нямаше никакъв шанс да продължи по-нагоре. А пък ако
в 3-и клас не знаеше безпогрешно таблицата за умножение - да не говорим.
Никой не си позволяваше да отиде на училище без домашно! Но тогава беше невъзможно някой родител да отиде да се изрепчи пред учителката и да я заплашва, че ако не се държи добре с детето му, ще пострада.
Някои от Вас ще кажат, че изпитвам носталгия по старата образователна система. И може да се окажат прави. Сега виждам деца на по 10-12 години, които, като си купуват нещо, не могат да направят най-проста сметка (става дума за действието събиране!).
Кой е виновен за това положение? Дали непрекъснатите експерименти, които се провеждаха в системата на образованието през последните, май повече от 15, години. Дали учителите, които се чудят как хем да се съобразяват с учебните програми, хем да налеят повече знания в главите на децата. Дали самите деца - със сигурност - не! Дали родителите, които се опитват да прехвърлят върху учителите отговорността за собствените си неудачи във възпитанието на потомството си?
Според мен, главната отговорност пада върху родителите (сигурна съм, че в отговорите на това мнение направо ще ме "разкъсат"). Е, извинявайте, драги родители, които очаквате от учителите да наблъскат в главите на децата ви знания, достойни за Оксфорд! Каквото и да прави, учителят не е в състояние да навакса първите 7 години, ако детето ги няма. Не може учителят да създаде на детето желание и навик за четене, ако то не ви е виждало никога с книга, а само пред телевизора. Как този учител може да възпита в детето ви любов към изкуството, ако то по цял ден е под влияние на чалгата? Как да събуди този учител естественото човешко любопитство и стремеж към знания, ако у вас се говори само за пари обсъждат клюките от квартала? Е как горките учители, на чиито грижи са поверени 20-30 деца, да се справят с тях, след като вие не можете да се спавите с 1 или 2?
Ако някой от вас има желание да спори - нека ми каже колко и кои книги е прочело детето му през последния месец и колко часа е било пред телевизора или в Интернет.
Всеки от нас е имал "гадни" учители, но нито ние, нито родителите ни са го приемали като трагедия - напротив, когато някое дете се провини в училище, родителите вземаха мерки, а не ходеха да се разправят с учителите.
За тези от вас, които ще се нахвърлят върху мен, искам да уточня, че не съм учителка. Просто виждам, че нещата с нашите потомци не вървят на добре и за това все са виновни хората с най-неблагодарната професия на света.