От прочетеното дотук ми стана ясно само едно: има много деца с проблеми в училище, много учители с проблеми, много родители с проблеми, много хора, които в съответствие с възможностите си предлагат различни решения или нищо не предлагат.
На всички е ясно, че нещата трябва да се променят, подпомагайки и децата, и учителите, и родителите, а и обществото като цяло, защото възпитанието и подготовката на децата за пълноценен живот не са приоритет, задъ,жение или право на този или онзи, а на всички заедно.
Отговорност, мъдрост и обич - това са трите ключови думички, за които мисля, че са основни, когато имаме пред себе си деца.
Сериозният проблем не е в гадната учителка, детето с бобено зърно вместо мозък, другото - умното, което седи и гледа без нищо да прави, или в родителите, които не чувстват, че могат да променят живота на децата си към по-добро.
Айнщайн е казал, че света е лошо място не заради хората, които вършат злини, а заради тези, които гледат и нищо не правят.
Всеки родител има правото (а и ЗАДЪЛЖЕНИЕТО), да поиска детето му да бъде преместено в друг клас или в друго училище, ако не е доволен от отношението или качеството на образованието, което детето му получава от този учител и/или от този учителски колектив. При това не е необходимо да го правите грубо и шумно, ако сте от по-притеснителните или не ви е накипяло достатъчно.
Всяко дете, което е възпитано правилно, в дух на отговорност, желание да помага на другите и нетърпимост с "неправдите", е длъжно да реагира, когато този или онзи си позволяват своеволия с когото и да било. Браво, БИБИ!
|