..........................Полицаят Манкузо бясно заблъска по кепениците.

"Големите момичета не плачаааат!
Големите момичета не плачаааат!"

- Вкъщи са - просъска една жена през кепениците на съседната къщурка.
- Мис Райли май е в кухнята. Я заобиколи отзад. Ти ченге ли си бе, господине?

- Полицай Манкузо. В маскировка! - натъртено отвърна той.

- Така ли? - Настъпи момент на мълчание. - И за кого идеш? За синчето или за майката?
- За майката.
- Е, това е добре, че то с оня няма да се разбереш. Гледа телевизия. Това чуваш ли го? Ще се побъркам! Нервите ми се разсипаха!

Полицаят благодари на женския глас и тръгна по усойната пътечка. В задното дворче завари мисис Райли да простира лекьосан и пожълтял чаршаф...

- О, вие ли сте? - след кратък миг попита мисис Райли. Тя аха да изпищи, като съзря червенобрадия да влиза в двора................

...черни въглени скучаят върху моята съдба....