- Препускането с този автобус беше като сгромолясване в бездна...

- Е, хубаво, че не постъпи там на работа - подхвърли машинално мисис Райли едно предположение, което послужи като отправна точка за по-нататъшния разговор.
- Аз и не бих могъл. Когато видях завеждащия Катедрата по средновековна култура, ръцете ми започнаха да се обриват в ситни бели пришки. Човек, лишен от всякаква душевност! Веднага се хвана, че не нося вратовръзка, и подхвърли някаква глупава забележка по отношение на якето ми. Стъписах се!
Как можеше такова незначително човече да си позволява подобна дързост! Това бейсболно аке беше едно от малкото материални блага, към които съм се привързвал, и ако разбера кой идиот ми го открадна, ще го обадя там, където трябва!

В съзнанието на мисис Райли отново изплува ужасното яке, оплескано с кафе, което тя тайничко бе копняла да подари на "Доброволците на Америка", заедно с още няколко от любимите одежди на сина и.

- Разбираш ли, така бях поразен от липсата на всякакво приличие у този "завеждащ", че побягнах от неговия кабинет посред едно от налудничавите му словоизлияния и се втурнах в най-близката тоалетна с надпис "Служебна". Както и да е, седях си аз в една от кабинките, преметнал якето върху вратата, когато изведнъж видях как някой ми го чопва. Чух стъпки, сетне външната врата се затвори. Но в този момент не бях в състояние да се впусна подир безсрамния крадец и нададох вик...

- Ще си пийна още една биричка, Игнациус...
- Майко, опомни се! В тази низвергната кръчма?
- Само едничка, душко. Пие ми се пък...

- Ще пипнем нещо от тези чаши, да знаеш! Ако обаче твърдо си решила, на мен ми поръчай едно бренди.
Мисис Райли помаха на бармана, който изплува из полумрака и попита:

- Та какво станало в оня рейс, приятел? Не можах да хвана края.