|
Времето на четвъртия ден започна колебливо. Не се знаеше със сигурност какво ще бъде. Прогнозата се сменяше на половин час. Ту ще вали, ту няма.
Този ден бяхме канени на обяд. В 12 щяха да ни вземат от хотела и да ни закарат у тях на гости. Става дума за приятел с жена си. Бяхме избягали по едно и също време от България, изкарахме заедно лагера в Италия, после пак заедно в Чикаго, докато по някое време не се разпърдяхме и загубихме връзка. Като се преместих в Тексас и тръгнах по командировки съвсем загубих дирите им.
Миналата година лятото ми се обадиха по телефона, че са дошли да почиват в София и на морето. Веднага спретнах едно събиране вкъщи. Събрахме се четири двойки, все приятели от едно време. С някои от тях се познавах още от отделенията в училище. Ядене, пиене и приказки до късно през нощта. На раздяла им обещах, като дойдем в Чикаго да им се обадя непременно, пак да се съберем...докато сме още живи.
До обед имахме време да мръднем наоколо и да цапна още няколко снимки. Всичко, което съм заснел този ден, беше на два блока от хотела, покрай реката. Богомил беше обещал като наближи да се обади. Е, обади се, бяхме пред хотела като дойде, натоварихме се и тръгнахме към тях. На срещата ни в София, бяха ни поканили да им гостуваме докато сме в Чикаго, но отказах. Живееха на около 50 км от центъра на града и щеше много да ми усложни нещата. Кола под наем, всеки ден дълги преходи, платен паркинг по $15 на час и въобще изобщо.
Дойдоха тежки-тежки с Мерцедес Е500. Разстоянието до тях го изминахме за близо час. Имаше трафик, но сравнително лек. Знаех че имаха голяма къща върху 10 декара площ, зарибено езеро, което си деляха наполовина с техния съсед по място. Никъде наоколо нямаше огради. Как ограждаш 10 декара?! Идват някакви мексиканци да им стрижат тревата и да се грижат за дърветата. На Богомил жена му се грижи за цветята и цветните лехи. Понеже по цял ден с това се занимава, между българите й е излязло прозвище - къртицата.
На обяд бяха поканили и другото семейство българи, с които миналата година ми бяха на гости в София. Двамата си бяха женени още от България. Бяха по-възрастни от нас. В махалата той беше от големите. Беше завършил минно инженерство, но като дойде в Америка изостави инженерството и записа да учи нещо във връзка с медицината, докато жена му работеше и го издържаше. Докато живеехме всички в Чикаго, двамата с него бяхме един под друг в телефонния указател. Неговата фамилия беше същата като моята. Мисля вече навърши 83, но се държат и двамата. Жена му не е много по-млада.
Втората половина от снимките на вчерашната галерия са от къщата на Богомил, където обяда се проточи почти до мръкване. Като ни стана време да си тръгваме, извика ни едно такси на Uber, което пристигна за осем минути. Изглежда Uber са навсякъде и който се случи да е най-близо, той идва. Трафикът на връщане беше още по-лек. Шофьорът спря пред хотела, пожела ни лека нощ и се изпари.
Това е линк към снимките ми от вчера сутрин в Чикаго и от последвалия обяд в къщата на Богомил.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|
Четвъртият ден [re: Pollyanna33556]
