|
|
| Тема |
 6-тият ден [re: Pollyanna33556] |
|
| Автор |
Pollyanna33556 (и стар и познат) |
|
| Публикувано | 31.05.17 04:32 |
|
|
|
Току-що го опуках и него.
За да избегна още ходене, хванахме лодката провеждаща архитектурния тур по реката. Час и половина. От 11 до 12.30. Само се въртя на задника си, снимам и слушам архитектката водеща тура какво ни говори. Не ми е за първи път на тази лодка, та и не внимавах толкова, но една подробност ми направи силно впечатление. Една от сградите (56 етажа) имаше силно скосена долна част от двете си страни, като стъпваше на земята само на една трета от квадратурата на горните етажи. Нагоре в пространството има място да расте като обикновена сграда, но долу, на земята, няма достатъчно място на което да стъпи. Под земята минавала ж.п. линия, над земята имало други някакви ограничения и няма място. За тази сграда става дума:
Добре, надълбоко стигнали до гранитна основа, вдигнали железобетон нагоре, разширили квадратурата на етажите и стигнали до най-горе (етаж 56), но се знае, че Чикаго е сборище на ветрове. При силен порив на вятъра сградата може да се счупи в основата. За да избегнат подобно развитие на нещата, горе на покрива в четирите ъгъла, правят четири басейна с формата на кибритени кутии и ги пълнят с вода до три метра дълбока. При силен порив на вятъра в едната посока, сградата ще има тенденция да се залюлее, но водата пък има тенденция да остане на мястото си, като ще упражни натиск върху стените на басейните в противоположната посока. По този начин ще се противодейства на силата на вятъра и сградата ще остане в покой.
Представям си какви сметки са правени относно размера на басейните, количеството вода в тях, сили и противодействия и какво ли не още. Да не говорим, че същата тази вода може да се използва за гасене на пожар в сградата, ползвайки силата на гравитацията.
Та, хем правя снимки, хем слушам екскурзоводката какво говори, хем съм седнал и си почивам.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
| |
| 
|
|
