|
Петият ден - нищо особено. На мен вече не ми се ходи никъде. С нетърпение чакам да се озовем в Хюстън, че да си отспя и да имаме време да си стоим вкъщи. Баси ходенето, баси чудото!
Без да си давам зор, изпихме си кафето, взех да пиша за ходенето предния ден и за обяда при Бого, после хлътнах в банята...тутках се нарочно да бавя излизането. По някое време и туткането ми омръзна. Изнизахме се навън. Времето се оказа разкошно и този ден. Дето Фабета вика - слънце сурия блести, аз съм бил той и той бил аз.
Излязохме на Мичиган авеню и свърнахме на ляво, в посока езерото. Бях решил този ден да идем пеша до Navy pier. Мястото е повече за развлечение на децата. Това е един кей навътре в езерото ама да речем 100 метра широк и върху него построени най-вече ресторанти, киносалони, виенско колело и други майни. Има широки алеи за прогулка, спират разни корабчета за разходки в езерото и т.н. По-нататък по брега имаше друг един pier, на който имаше големи складови помещение. Складовете ги разбутаха но в същите помещения организираха нещо като панаир на националностите. Хора от стотици националности си организираха павилиончета, където се продаваха храни, някои от тях сготвени, специфични за тези националности. Българското павилионче предлагаше, както може да се досетите, кебапчета, кюфтета, манджи, сувенирни кукли облечени в български носии и т.н. Беше интересно, щото някои от хората бяха облечени в националните си носии и ставаше голям джумбуш.
Помня също, че в Чикаго, всяка неделя в продължение на един или два часа, по една от радиостанциите, имаше предаване на български език, както и на други езици преди българското предаване и след него. Хубаво беше в Чикаго, но зимите му бяха отвратително студени и ветровити. Често езерото замръзваше покрай брега и беше грозна гледка. Моето поколение българи бяха организирали футболен отбор облечени в униформи в цветовете на българския трикольор. Червени три четвърти чорапи, зелени гащета и бели фланелки. Играеха срещу подобни отбори на сърби, албанци и други, но най-често два отбора българи играеха един срещу друг - едните с униформи, другите - без.
Имам някакви снимки от тогава, но не съм ги качвал в интернет. Някои от тогавашните играчи вече не са между живите.
Следват снимките от вчера.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|
Петият ден [re: Pollyanna33556]
