|
Здравейте,
Аз се занимавам (скромно) от 1-2 години. Все повече ме занимава следният въпрос, по който бих желал да споделим мнения.
Няма никакво съмнение, че Йога е всеобхватна философия на живота. За мен вече няма съмнение и в това, че тя може да даде на практикуващия много в замяна на неговите усилия.
Ясно е също обаче, че Йога е изградена върху изкуствени физически и психически практики, които поставят доста високи изисквания към необходимите условия за тяхното практикуване. В резултат търсещият сериозен напредък в Йога май няма друг избор, освен да влезе в Системата и да затвори след себе си вратата. Иначе казано, и тук важи принципът "да нямаш други богове освен мен", към който винаги съм хранил, храня и вероятно ще продължа да храня най-неприязнени чувства.
За да не звучи това като 100% дървена философия, бих дал примери. Аз например харесвам планините. Те са много важна част от живота ми. Представете си обаче, какво става, ако тръгна за 5 дни през януари на поход някъде из снеговете? Ясно - 5 дни без асани, без очистителни процедури (то самото ходене е такава, но това е друг въпрос), златните правила за хранене са под съмнение и пр. Авторитетите клатят укоризнено пръст и от своята гледна точка сигурно са прави. Или, да кажем, практиките в концентрация, медитация и пр. Те откъсват съзнанието от света и го насочват навътре. Няма нищо лошо, но това отнема време. МНОГО време, отделено от краткия ни живот. Пък аз не съм никак убеден, че най-ценните неща ще ги намерим вътре в себе си. Да загърбиш целия свят и да се ровиш само из психиката си, като твърдиш, че това е най-ценностното нещо на света, ми се струва голям... как да го кажа... "егоцентризъм" не е вярно, естествено, но... "психоцентризъм" или нещо подобно.
С две думи: Йога дава, Йога взема. Къде е разумната граница на посвещаване? Аз не съм склонен да гледам на живота само от 1 гледна точка. За мен той е чудо и съкровище, в което сме за малко и е глупаво да пропускаме която и да било от многото му разнолики страни. Не вярвам и никога няма да повярвам в задгробен живот, прераждане или други подобни идеи. Вярвам, че не след много дълго от мен ще останат куп гнили кокали, а от съзнанието, "духа" - НИЩО. (Ама съвсем нищо, да.)
Та... всеки сам решава за себе си, естествено, и това е може би най-добрият отговор на въпроса ми, но все пак... Разумно ли е да посветиш 4-5 часа примерно на ден само за практики... това значи ли, че освен йогин вече няма да си нищо друго?
Как мислите вие?
|
Степента на отдаденост
