Здравей, Лила,
Благодаря ти за отговора.
Не мога да се съглася напълно с теб, че човек може да се отдаде с усърдие на нещо, да му посвети значително време и усилия просто така, “с усещането, че това е именно за теб”. Не вярвам да възразиш, че полагането на цел предшества всички наши съзнателни действия. Нима можеш да се занимаваш с Йога несъзнателно? Човек се отдава на нещо, когато умът му казва, че това е полезно, а чувствата – че е приятно. Тази преценка можеш да я правиш несъзнателно, без да мислиш за нея, но винаги я правиш.
Отдадеността обаче винаги има мяра. Човек обикновено не мисли за нея, а “поставя летвата” някак си на подсъзнателно ниво, съпоставяйки очакваните резултати с очакваните усилия. Съжалявам за доста циничния може би израз, но мисля, че е така. Написах моя въпрос не защото този метод не ми върши работа, а защото ми се прищя да потърся по-рационална оценка... и то понеже в горното “уравнение”: резултати/усилия никак не успявам да оценя членовете – особено откъм страната на резултатите. Имам предвид висшите достижения в Йога според класическите представи. Да вземем твоята притча. Какво разбираш под “реализация”? Как да си представя и оценя това? Авторитетите не казват ли, че не е дадено на “простосмъртните” да оценяват т.нар. реализация, преди да са я изпитали? Ами ето това се получава – да се устремиш към нещо, което не го знаеш точно какво е; за да го направиш, трябва да имаш силна вяра в него, а откъде да дойде тя? Тук за мен е най-тънкият момент. Вяра в някаква степен е нужна за всичко. Много е лесно обаче тази вяра да надскочи разумните граници; оттук до фанатизма, религията и суеверието има само една крачка! Тогава вярата започва сама да възпроизвежда себе си, човек започва да “вижда” това, което силно му се ще да види, въображението замества реалността и истинската радост от реалния живот в реалния свят се заменя с душевен онанизъм, със свят на оживели илюзии, създадени от собственото въображение. Разходи се из разните окултни клубове и ще видиш какво имам предвид.
“...Не си задаваш въпроси за степента на отдаденост – просто се отдаваш доколкото си способен.” – пишеш ти. Това е възможно само ако се отдадеш на едно-единствено нещо. Ако нещата са повече, нужно е... е, компютърджиите му казват времеделение – разпределение на ресурсите между различните "отдадености"... Сигурно ти изглеждам като счетоводител, който плюнчи молива и иска да сметне, на коя сделка колко внимание да отдели, за да максимизира печалбите на фирмата. Ами така е – всички ние трябва да го правим, ако си мислим доброто. Другите варианти са: да се отдадем само на едно нещо (това се нарича фанатизъм) или просто да не се замисляме. Г-да окултистите много се борят да докажат, че мисленето е едва ли не вредно... С хора, разсъждаващи по този начин, имаме малко допирни точки за обсъждане.
Какво наричам “изкуствени практики”? Ами такива, които не са част от естественото ежедневие на човека, от обичайната му дейност. Съгласи се, че господ не е проектирал човека да стои в ширшасана. Това са дейности, извършвани специално с нарочна цел, а не между другото. Йога безспорно има тази особеност – силно изкуствена е. Не че има нещо лошо в това, но отдавайки времето си, винаги съзнаваш, че го отдаваш само на въпросната практика. Ами няма как да практикуваш ширшасана например “между другото” – бъркайки едновременно манджата в тенджерата и четейки книжка, да речем.
Аз не се укорявам за нищо, свързано с Йога, а укорите на другите слабо ме вълнуват. Смея да кажа, че не плащам данък “обществено мнение”. Това обаче не ми пречи да гледам критично на всичко. Безкритичността и разумът според мен са несъвместими неща. Затова и пуснах тази тема.
Желая ти успех във всичко!