здравей огнедишащ!

=====Не мога да се съглася напълно с теб, че човек може да се отдаде с усърдие на нещо, да му посвети значително време и усилия просто така, "с усещането, че това е именно за теб".=====

ами не е и нужно да се съгласяваш, просто при мен е така :)

=====Не вярвам да възразиш, че полагането на цел предшества всички наши съзнателни действия. Нима можеш да се занимаваш с Йога несъзнателно? =====

съгласна съм, просто за мен има един тънък момент - едно е умът да е избрал нещо (съзнателното), защото то е най-доброто от всичко, за което е чувал, и друго е когато имаш вътрешната убеденост, че именно това е ОНОВА, което си търсил, което ти е липсвало, което ... е част от теб.

~~~~~~~~~~~~~~
За уравнението резултати/усилия ето какво ми дойде наум (щом ще си говорим на технически език):

[усилия * 1/(n-1)] + [(n+1) * радост] +- Q = n * резултати + милост

където
-- [n = 1 до безкрайност] е времето
-- Q - някаква неопределеност - съмнения, заблуди, депресия, порив, вдъхновение, стремление и т.н., всичко, което не е включено в основните променливи и е с положителен или отрицателен знак
-- милост - нещо, което не зависи от нас, но прави нещата да се случват

Знам, че е несъвършено и че за мнозина е неприемливо, но главната ми идея в символиката е, че с течение на времето усилията намаляват, увеличава се радостта и с това се постигат повече резултати...
~~~~~~~~~~~~~

===== Да вземем твоята притча. Какво разбираш под “реализация”? =====

Нека приемем, че "реализация" е постигането на дадена цел, която може да е поставена съзнателно, или да надхвърля предварителните очаквания. кой знае дали си струва да говорим за висшите достижения в йога според класическите представи. според мен реализация може да бъде постигането на стабилно здраве, овладяването на емоциите, контрол над ума и тялото, състоянието да изпадаш в пълна концентрация... установяването на постоянен контакт с онзи източник в теб, който е извор на радост и светлина... и т.н....

между другото, поставянето на цел е хубаво нещо, но понякога резултатите надхвърлят представите, с които си поставяш тази цел.

=====Ами ето това се получава – да се устремиш към нещо, което не го знаеш точно какво е; за да го направиш, трябва да имаш силна вяра в него, а откъде да дойде тя? Тук за мен е най-тънкият момент. Вяра в някаква степен е нужна за всичко. =====

откъде ще дойде ли - не знам ;)
ми то май в живота много от нещата се постигат с вяра - вярваш, че еди кое си ще стане, и му се отдаваш, посвещаваш му енергия и ... рано или късно, според вярата, то получава реализация. (може би трябва да си изясним понятието вяра)

===== Тогава вярата започва сама да възпроизвежда себе си, човек започва да “вижда” това, което силно му се ще да види, въображението замества реалността и истинската радост от реалния живот в реалния свят се заменя с душевен онанизъм, със свят на оживели илюзии, създадени от собственото въображение.=====

Ей за това вероятно е нужна тази критичност, за която ти говориш. Трезвост на ума и ... слушане на вътрешния глас ...

===== времеделението ======

ми така си е, човек си има приоритети в живота и им посвещава съответното време. а пък някои неща могат да се интегрират. Например ходиш по планинските пътеки и си пееш мантри (ом), стоиш пред компютъра и гърбът ти е изправен (може и в поза лотос или полулотос, ако си сам), лягаш да спиш в поза шавасана и успокояваш ума, емоциите и тялото, храниш се и слушаш сигналите на тялото... хайда спирам, че да не ставам досадна.

===== Какво наричам “изкуствени практики”? Ами такива, които не са част от естественото ежедневие на човека, от обичайната му дейност. Съгласи се, че господ не е проектирал човека да стои в ширшасана. =====

съгласна съм. съгласи се, че господ не е проектирал човека да седи по цял ден на стол и денонощно пред компютъра. ;) или животът му да минава в сиви бетонни конструкции и да се храни с изкуствени неща... Виждал ли си деца, които непроизволно сядат в поза полулотос, докато си играят? Да, позите са трудни за овладяване поради скованост на телата ни и трудни за задържане поради неспокойност на емоциите и ума ни, но за децата са си доста по-естествени. Добре де, може и да ги наречем изкуствени, но малко са нещата в живота ни, дето не са такива.

===== Ами няма как да практикуваш ширшасана например “между другото” – бъркайки едновременно манджата в тенджерата и четейки книжка, да речем. =====
Защо, аз докато готвя понякога стоя на един крак например ;)

според мен не е толкова важно самата поза, а състоянието на съзнанието, в което се намира човек - не да стои на един крак и в главата му да щъкат какви ли не мисли, и да си мисли, че прави йога.

Сори за многословието, всичко казано е добронамерено :))