Има една интересна теория/история свързана с мисленето в Северна америка. Теория е за белите, история е за индианците

Според тях човек мисли със сърцето си. Съвременната наука смята че мисловната дейност произлиза от мозъка - нервните окончания и импулсите им се свързват по произволен или непроизволен начин и сформират съответно мисли или асоциации. Оттам се формират реч, бит и т.н. с две думи - човешкия живот

За "червения човек" основния "орган" на мисълта е сърцето. От него идват идеите, чувствата и т.н., което го прави естествения мислителен център. Когато човек види нещо ново, първо го оценява - добро, лошо, красиво, грозно и т.н., което индианците смятали че е функция именно на сърцето. Много хора от различни племена и в различно време казват че сърцето никога не лъже. Прост трябвало да слушаш, което било най-лесното нещо на света...

За въпросния червен човек мозъка бил този, който помагал на сърцето (човек) да изпълни това което смята за правилно. Един вид показва начина по който идеята или действието да бъде осъществено. Може да "предложи" няколко начина и т.н., но това винаги бил пътя до конкретната цел, поставена от сърцето. Тези хора не са били запознати с идеята за мислене със ума си... до идването на белия човек. Нещо по този въпрос (специално с индианския възглед по въпроса) беше писал и Юнг, но не мога да назова книга

Сори ако идва дост оф-топик, ама ми се дописа. Успехи!

Smoker and proud of it!