"Напротив, като наблюдаваш нещо, просто вярваш, че го наблюдаваш.
Защото си снабден с очи, ама къде ти е гаранцията, че тези очи виждат онова,у което е? "
Значи тука не мога да се съглася. Няма нужда да вярваш, че наблюдаваш нещо, ако го наблюдаваш. Няма никакво значение как очите ти и мозъкът изкривяват видяното. Важното е, че има еднозначно съответствие.
Проблемът е с халюцинациите, където мозъкът се развихря и предизвиква картини, които ти може да си мислиш че виждаш. Но пък там си има алгоритъм за проверка - тръгваш и пипаш :)
Поне очите са за това. Твоят дон Хуан може и да "вижда" нещата другояче, но не и с очите. Това което вижда дон Хуан в същността си по нищо не се отличава от това, което виждат очите: една или друга форма на обект.
Колкото до повтаряемостта - примерът ти не е удачен. Ако видя крокодил на балкона си, ще търся начина, по който се е появил там, и вярата в чудо ще бъде на последно място :) Не защото чудо не може да има, а защото е малко вероятно в този причиннообусловен свят.
Пък и от квантовата механика знаем за т.н. тунелен преход, който на обикновен език звучи: ако се блъскаш дълго и често в стената, има отлична от нула вероятност да се озовеш от другата страна :)
|