смятаме че законите и логиката не могат да бъдат предпоставящи реалноста .. че не са първични..
Е най-накрая нещо точно и извън батака на научното логично мислене.

От тук нататък .. от постоянно повтарящите се зависимости ние черпим правилата в действителноста и строим от тях...

Тук просто няма как и ще се наложи да ти копирам една притча на Ошо

ПИЛЕТО

Едно пиле било роден експериментатор. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...


давайте рецепти как да се ползват лекарствата ви така че в края на краищата да се церят болестите ни..

Ми те рецепти отдавна са дадени и аз примерно все по тях работя. Стига да се работи с тия рецепти. Кофтито е, че нашите рецепти се отхвърлят тутакси на юнашко доверие и като не се опитат, как да се прецени работят или не, а?
Речено е, че всичко идва от тънките тела, аз викам, че всички болести тръгват от подсъзнателни "чворове" и болестите на физическото тяло са само отзвук, ек на психически несъвършенства.
Да лекуваш само физическото тяло от болести е все едно като лампичката за масло в колата светне червено, ти да отвиеш лампичката и да решиш, че си излекувал болестта.
Тъпичко, нали.
Ама като се опитваме да обясним на науката, че не е проблемът лампичката, она (науката) вика, че масло нема, понеже ако беше имало, щеше досега да го е открила.

що науката не се старае да доказва действителноста а изхожда от нея приемайки я за неоспорим факт..

Ма какво е действителност, бе Гери? Аз също приемам действителността на Бог, ма науката вика, че бог не едействителност, а измишльотина като маслото в колата.

Относно онова, що е завързано на небето-то е завързано в причинния свят, Петков, друже. Не го знам той материален ли е, реален ли е, какъв е.
При Кастанеда му викат Намерение. Че да те облекча в разбирането. Когато възнамериш нещо, то още не съществува в реалността, но ако си достатъчно устойчив, можеш да го СЪТВОРИШ.
Разбираш ли-първо е ВЪЗНАМЕРЯВАНЕТО, а това възнамеряване значи-ЗАВЪРЗВАНЕ В НЕБЕТО.
Затова не земното създава Намерението, а точно наопаки.

По
словам Гейзенберга, "то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы"


А пак помисли и ти, явно аз чета думите на Хайзенберг различно от твоя и на Гери прочит.
Той не казва нищо различно от Сократ ли беше, който говорел за знанието, че колкото повече знаеш, толкова повече, знаеш, че не знаеш.
Един малък кръг с инструменти на наблюдение-две очички, две ушишчки, кожа, езиче и носче + умче- това е кръг, един малък кръг от методи да задаваме въпроси или да усещаме реалността.
Като добавим микроскопа, нашият метод става по-обширен и природата ни се разкрива и на ниво микроорганизми.
Кръгът се разширява, кръгът на познаваемото.
Ако нямаш микроскоп, примерно в Древния Рим хората не са знаели че има вируси, нищо че са имали наука.
Тогава в тяхната наука не е съществувала оная част от природата, включваща микроорганизмите.

Затова ние виждаме от околния свят само онова, което можем да видим с достъпния ни инструментариум.

то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы

Демек-това не е самата истинска природа, а само малка част от пъзела.
И е най-тъпото заключение на науката, че от екстраполацията на тази малка част от природата, която моментно и е достъпна, може да даде сведения за света и мирозданието като цяло.
Слепец, хванал слона за....

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.