НА ПОЗИТИВИСТИЧНА КАРУЦА НЕ СЕ ВОЗЯ / Религия и мистика / Процесинг

Здравей Филипм,
Нещата се поизясняват .. Онова на което ти стъпваш е "око да види ръка да пипне" ... позитивистка позиция ... всичко е само възможност .. едва с появата на наблюдател се реализира само една от възможностите... докато нещо не е наблюдавано то не е конккретно а е някаква мъгла.. пропозиция.. множество от възможности които само потенция а не действителност..
Онова на което аз стъпвам е "обективната истина " ... обективизмът(нещата са такива каквито са независимо от нашето разбиране за тях.. те са сами по себе си такива)
От твоята гледна точка не съществуват аборигени докато практически не се открие Австралия... докато не можеш да посочиш с пръст на аборигена ..."те го - те ! "
Мен този подход не ме кефи... не ме кефи концепцията "невинен до доказване на обратното " ... Не ме кефи щото съм надарвн със способноста да подозирам как стоят нещата дори когато не ги виждам .. когато не съм в състояние да кажа "те го - те ! " .. Когато вляза в стаята от където на бикичка изкача котката и виждам излоканото мляко ... без да съм видял какво е станало .. си правя изводи... изводите ми са " не ще да е полтъргайста направил тая работа .. котката ще да е ! " Тоест аз съм склонен да приемам че по следствията могат да бъдат открити причините... дори когато причините са вече отлетели с времето и никакво доказателство не би могло да бъде извадено ... И обратно ... склонен съм да приема , че по познаването на причините можем да схванем следствието... Ако не беше вярно това ние не бихме могли да предвиждаме бъдещето .. не бихме могли да строим планове в действията си .. не бихме могли да схващаме това което не се е случило още .. но ще се случи неминуемо... Тоест аз приемам че майчицата природа предвидливо ни е надарила с един механизъм за достигане до непознатото на базата на вече познатото... индеректно познание .. различно от това "око да види .. ръка да пипне " ... Едва ли Айнщайн е "наблюдавал" директно законите на ОТО (Общата теория наотносителноста ) - една от най -гениалните теории създавани някога от човешкият ум... Мислил е човекът .. предвиждал е в мисленето си при база наличното как може да се схване неналичното ... невидимото.. Мислил човека и измислил ... а че то се оказало и вярно.. оказало се бяа работещо... съвременната наука стъпва на ОТО :)
Та ти кат не щеш да приемеш че сме способни в мисленето си да постигаме невидимото зад завесата стой си при позитивистите ... лоше няма... живеем в демократично време и всеки има право да избира какви бонбони са му сладки ... : )
Даже ще ти дам и литература .. да разшириш позитивизмът си ... те го те :Позитивистката философия започва своето съществуване с възгледите на Огюст Конт, Хърбърт Спенсър, Джон Стюърд Мил. Продължение на емпиристките традиции, тя запазва стремежа научното познание да бъде избавено от тежестта на метафизическите спекулации. Идеологията на ранния позитивизъм може да бъде сведена до следното: всяка наука е методология на самата себе си. Разрастването на научното познание ще съедини границите на отделните науки. Излишна е ролята на философията като интегратор и методология на всички науки. Вторият етап от историята на позитивизма е свързан най-вече с Рихард Авенариус и Ернст Мах. За тях светът на познанието е свят на опита, състоящ се от данни на сетивата и противопоставен им централен член - Аз-а, съединени в една "принципиална координация". Даденото в опита погрешно възприемаме като външен, независим свят, поради интроекцията, влагането в съзнанието на другите на личното ни виждане за реалността. От идеята, че всички виждат същото като нас, извеждаме идеята за външен на съзнанието ни свят. Отстраняването на интроекцията ни поставя лице в лице с чистия опит и неговите елементи -усещанията: физически, когато ги отнасяме към "външния свят", психически, когато ги отнасяме към себе си, психофизически, които свързват едните и другите. Мисловните алгоритми, съответствуващи на тази онтология, са подчинени на принципа на икономия на мисленето. Въвеждането на нова терминология, опитът за заобикаляне на традиционните метафизически концепции цели да предпази развиващата се наука от презумпциите на онаследени, вече неадекватни философски представи, от "вместването" на новата информация в остарели мисловни схеми.

Третият период в развитието на позитивисткото мислене - неопозитивизма, обхваща аналитичната философия, логическия атомизъм на Ръсел и Витгенщайн; логическия позитивизъм на учените от Виенския кръг; логическия емпиризъм след разпадането на Виенския кръг... Усилията са насочени към възможността за замяна на неточния всекидневен език с логически език на науката; към възможността разсъждението да се превърне в изчисление. В методологията на науката се налага програмата на логицизма - цялостно извеждане на математиката от логиката. След нейното "въвеждане в действие" от Готлоб Фреге, след "Принципи на математиката" на Уайтхед и Ръсел и "Логико-философски трактат" на Витгенщайн, усилията на учените са насочени към разкриване на структурата на наличното знание. Те се абстрахират от генезиса и изменението му във времето като от въпроси с психологически и исторически, а не логически характер. Търсят съвършения логически език, способен да отрази структурата на съществуващото научно знание. Неопозитивизмът заема мисловно пространство, в което ключова роля имат, от една страна, проблемите за смисъла и значението, истинността на теоретическите конструкции, а от друга - за фактите и тяхната природа.