Здравей Петков,
> Вещ ? Субстанция ? Закон ? Качество на нещо ? Отвъдна същност нямаща аналог в натериалният свят ?
Мисля, че разумът просто е определено ниво на отчасти материална, но предимно функционална организация. Разумът е материален, по начина, по който е материално и всичко на този свят. Но това е материя, която е престанала да бъде обикновен еквивалент на своите съставки, а е нещо много повече. Всъщност материята си е същата, а функционалната огранизация е това което Е, ако искате го наречете свръхестествено, аз ще го разглеждам като "нещо много интересно".
По същия начин, мисленето и интелектът са просто съставни части на разума /какво от това, че нямат материална форма/. Можем да добавим паметта, сенситивността, въображението, чувствата и т.н.
Например, интелектът се занимава да открива взаимовръзки, да филтрира, трансформира и синтезира непрестанния поток от усещания. Мисленето, паметта и останалите елементи се включват както си му е редът.
Ето че възниква по-високо ниво на подредба, с явления от нов ред, например съзнанието.
>> Аз лично мисля ,че тук недоразуменията идват от думата.. неправилно заменената граматична форма- определение със граматическата форма- съществително..
Какво значение има, нека използваме дефиницията, която характеризира най-успешно разума в неговата същност. Ако мислите, че представяйки разума като качество на нещо си, ще успеете да се докоснете по-същностно до неговите характеристики, то сте свободен да продължите.
Според мен, разумът би могъл да бъде качество само на нещо, което е отвъд самия разум, например на обществения разум, или пък още по-отвъд - на свръхразума.
>>Сега вече нещата си идват на мястото и ние добре схващаме че разумноста е качество на системата .. тоест на човешкият мозък даващо възможност в мозъкът да протичат познавателни и окачествителни процеси довеждащи до отражение на околната действителност в самия мисловен процес...
Мозъкът е просто емулатор. Той не е необходим за съществуването на разума. Разумът е по-скоро абстрактно функционално и информационно явление. Под абстрактно се има предвид, отвъд структурите /като невронни мрежи и т.н./ които за момента му служат да реализира (отчасти?) своята същност.
>>За да познаваме тези качества на човешкият мозък трябва да познаваме новопоявяващите се закони в информационните системи.. обратни връзки .. резонансни процеси .. и куп още функционални зависимости които са породени от самата система.. Всички тези закономерности не присъстват в законите на изходнире структури от която се изгражда новата по- визша структура..
Петков, какво е това подсъзнание у вас ?
Не казвам, че всичко това е излишно, но не е и достатъчно за да се разбере това, което е възниква впоследствие.
На по-елементарно ниво, всички тези чаркове са налице и в компютрите, но защо ли децата, вместо да се хипнотизират чрез вентилаторчета и чиповете, предпочитат да поиграят някоя компютърна игра?
По този начин те по-добре ли са разбрали що е това компютър от някой, който цял живот го е сглобявал и разглобявал, но ни веднъж не е натиснал копче Включи.?
>>Ето защо смело можем да кажем че разумноста (разумът) е следствие не на мисленето и интелектът а обратно.. разумноста ( като качество на информационната мозъчна структура) поражда възможноста за мисловни процеси и интелект...
А какво пораждат тези мисли и интелект, като не искате да е разум ?
>>Самата разумност е резултат от еволюционно развитие според теорията на Дарвин.. резултат отсят избирателно по пътя на опитът и грешката...
Разумът определя ново ниво на еволюция. Вижте еволюцията на oбществото, езиците, науката, знанието, религиите, идеологиите и т.н. Това не ви ли загатва поне, че разумът може и да е отвъд това, което схващате под разумност.
Или искате да кажете, че мозъчната кора сама по себе си, и в качеството си на тъкан, е постигнала всичко това ?
|