Идеята е ясна, но не ми е ясно какво общо има тя с това, дето обсъждаме, в смисъл какво точно ми доказваш с нея :))

Тъй като си нямам понятие от витамини (тогава), и тъй като на никой окултист не му е снесено такова понятие (тогава) :)), какъв друг подход за обяснение предлагаш? Да стоим, да гледаме в писалките (пардон, пачите пера тогава) и да чакаме да ни проблесне? Имаш ли пример за някой, който не е трупал факти, пък му е проблесвало? Ей така, без да прилага логическото си мислене. Седи си корабния лекар в ка;тата, и си казва: "Даа, само витамините ще да са виновни, я дай да ги открия че да си дойдат нещата на мястото". Дори примерът с Менделеевата таблица не издържа тука.

Ако не се съберат факти и създадат взаимовръзки м/у тях, няма да проблесне. Това се опитвам да обясня досега.

Измъкването с "има нещо неизвестно" не е подход. Винаги има нещо неизвестно. Винаги има неотчетени въздействия и фактори. В този смисъл знанието е непълно - винаги. Безсмислено е да се втурваш към нещо неизвестно преди да се увериш че причината не е след известните. А доколко лесно може да се увериш в това - зависи от равнището на науката. Да не говорим за едва започналия да се формира научен подход в онези мътни времена. Няма разделяне на групи, няма различни условия, няма водене на хронология и статистика, няма изявяване на действащите фактори, никой не ги е измислил тези неща тогава. Просто емпирични наблюдения, че наличието на определени зеленчуци влияе на болестта. Бих казал, че това, което се опитваш да критикуваш с примера, е още окултния период на науката :)))

Много е лесно, когато фактите са събрани и вече обработени в свързана система, да кажеш - да, колко е просто, и да разкритикуваш автора защо не се е сетил по-рано и как е можел да си опрости пътя, как идеята сама се натрапва, но като застанеш фронтално с неизвестното - нищо не ти хрумва "ей така"