НАУЧНОТО МИСЛЕНЕ
ЛАГЕР В ПЛАНИНАТА
Това е истинска случка, която показва нагледно кои факти според науката потвърждават убедително една или друга идея, възникнала още при събирането на данни или информация.
През зимата на 1959 г. двама американски археолози правели разкопки в Тикал, прочут археологически обект от времето на майте в Гватемала. Те решили да прекъснат работата си и да отидат за няколко дни на екскурзия с нощувки на открито в Британски Хондурас, който се намира на изток от Гватемала. Натоварили ландроувера и тръгнали. Целта на пътешествието била почти ненаселената област Маунтин Пайн ридж в централната част на Британски Хондурас, където построили лагера си, а после излезли на лека разходка, за да огледат близката околност.
След малко вниманието им привлякъл открит равен терен. Като се приближили до него, археолозите забелязали, че площта му е около десет квадратни метра, а по тревата е газено. Това им се видяло лю-бопитно и те започнали да се оглеждат наоколо и да си задават въпроси. Що за място е това? Кой е бил тук и кога? С каква цел? В първия момент им се сторило, че няма почти никакви следи, които да помогнат да се намери отговор на тези въпроси.
Неочаквано единият археолог намерил късчета хартия, на които било написано нещо, и то на английски, но те не успели да разгадаят точния му смисъл. Тайната бягала от тях. Инстинктът на научни работници обаче като че ли приковал двамата мъже към площадката и те търпеливо изучавали гъстата трева. Появили се улики — малки дупки в земята, покрити с трева и подредени в правоъгълници. Може би в тях са били поставени колчетата на палатки? Но истинска загадка се оказали плитките ями в земята в групи по три като триъгълници. Всичко това изглеждало необяснимо. Й изведнъж — следи от автомобилни гуми, неясни, но все пак различими. При това не просто единични, а двойни следи, които подсказвали за някакво тежкотоварно моторно возило. След това била намерена пепел от огньове, отчасти прикрита в тревата. Накрая (може би късмет) се появила находката, отбелязваща повратен момент в издирванията — едно копче. Върху копчето се виждало нещо гравирано, по всяка вероятност военен отличителен знак. С това откритие тайната започнала да се разбулва.
Двамата мъже стигнали до извода, че правоъгълната площадка е послужила за бивак на военни. От нейния размер и от площите, ограничени от дупките, където са били забити колчетата на палатките, следвало, че броят на войниците не е надвишавал 20 или 30. Те са били докарани от тежък военен камион с двойни колела, разпънали са палатки и са поставили оръжието пред палатките си във вид на триножници от по три карабини. Това обяснява групирането по три на вдлъбнатините в земята, образувани от прикладите. Оттук също може да се предположи, че във всяка палатка е имало по трима души. Задълго ли са останали войниците? Не е ясно, но вероятно за повече от един ден. Може би за няколко дена. Трябвало е да мине време, за да се скъса копче. Време, за да се изяде ядене, сготвено на огън, и да се изравни тревата от ходене по нея. Време, за да се пишат и четат писма, да се късат и да се разхвърчат останките им по ливадата.
Въоръжени с работната хипотеза, че правоъгълната площадка е била лагер на военни, двамата археолози стигнали до извода, че някъде наблизо трябва да е била изхвърляна смет. За няколко минути бу-нището било намерено до самите граници на лагера. Съставът на отпадъците, предимно празни консервени кутии, свидетелствувал, за това, че войниците са донесли със себе си провизии, а не са се изхранвали, макар и отчасти, от околната среда. Отсъствието на останки от убит. дивеч потвърдило това предположение.
След няколко дена археолозите проверили теорията си, като направили справка при местните власти. Те. били информирани, че британското правителство поддържало малки военни части в Британски Хондурас, които били снабдени с тежки превозни средства и провеждали маневри в планинските райони на страната. И наистина те са били хората, лагерували за няколко дена в местността, където са минали археолозите.
НАУЧНИЯТ МЕТОД
В описаната случка двамата археолози може би подсъзнателно са използували научния метод, когато правили анализ на военния лагер. Те събирали улики, без да правят каквито и да било прибързани и окончателни изводи. След като било изказано първото, още несигурно съображение за случилото се; изследователите потърсили ямата за смет, за да проверят хипотезата си. По-късно те се обърнали към местните власти за окончателно потвърждение. За разлика от тях типичният псевдонаучен автор би могъл да се хване за единствената улика — копчето от военния мундир, и да построи една сложна теория, основана на-копчето като доказателство за присъствието на части от британската армия. За научния изследовател копчето представлявало само едно отделно късче информация, което предстои да бъде включено във верига от данни, преди да се стигне до определен извод. Нещо повече, копчето и другите наблюдения, които са направени, могат да бъдат изтълкувани като свидетелства, които могат да се използуват за доказване на някакво твърдение.
Научният метод се отличава от другите разновидности на мисленето и ние можем да си го представим като система от пътеуказатели и средства, които следва да се използуват за решаване на задачи и разгадаване на тайни. Въобще в своите изследвания учените спазват точно тези пътеуказатели или правила. Техният подход стъпка по стъпка следва една такава обща схема:
|