Неподходящи данни. Популярните автори често използуват сведения, които имат малка или никаква връзка с разглеждания въпрос. В увода си Еди-Кент Томас Джефри („Бермудският триъгълник") увещава читателя да не се плаши от триъгълника, понеже от гледна точка на статистиката трагедиите са много малко. След това тя пише:
„Тази книга е замислена като стимул за разследване и изясняване, а не да създава паника и безредие." Нейната цел — да стимулира разследването — остава в недоразвито състояние в продължение на първите 41 страници (или 22%) от книгата. Тези страници най-вече ни осведомяват за корабокрушението на „Сий Венчър" в Бермуда през 1609 г. в резултат на буря, за загубата на четири от петте кораба със съкровища от испанската ескадра през 1750 г. — също следствие на буря, заедно с Други събития от историята, за които са останали документи. Същите 41 страници, макар и написани добре и много забавни, имат само далечно отношение към предмета на книгата, Както той е формулиран от автора.

Неуточненост. Ето един цитат от „Земя без време" на Петер Колоси-мо (стр. 26):
„Край Гаргаян на Филипините е открит човешки скелет, висок 5 метра, а в Югоизточен Китай са намерени кости на други човешки същества, високи над 3 метра... В Цейлон изследователите са намерили останките на същества, които би трябвало да са високи над 4 метра, и в околностите на Тура в Асам, близо до границата на Източен Пакистан (Бангладеш), са се натъкнали на човешки скелет с ръст три и половина метра."
За съжаление тези съобщения не са конкретни. Кой е открил тези останки? Кога? Дълбоко ли са били заровени или близо до повърхността? Намерени ли са артефакти4, които да имат нещо общо с тях? И най-важното, къде са днес тези кости?
Смятаме, че такова уточняване е необходимо. Авторите, които съобщават за подобни открития.-не си задават тези въпроси, нито се задълбочават в изследвания, а като че ли бързат да преминат на друга тема. Това учудва. Проучването, описанието и демонстрацията на такива гигантски човешки скелети, ако са автентични, би било мечтата на всеки археолог, а на лаика такова откритие би донесло слава (а може би състояние). Отсъствието на уточняващи данни веднага води до съмнение в истинността на твърдението.

Умозрителна спекулация. В сензационната литература компромиси с фактите се правят по най-различни начини, но сред тях най-дълбоко се е вкоренила умозрителната спекулация. Наистина едно мисловно пътешествие може да се окаже във висша степен плодотворно, градивно и задоволително, стига пътникът да тръгне въоръжен с факти. Например Чарлс Дарвин е стигнал до понятието естествен подбор по умозрителен път: след размишления върху хилядите наблюдения, които той вече е бил направил по целия свят като геолог и биолог в продължение на тригодишното плаване с изследователския кораб „Бигъл".
От друга страна, онзи, който е готов да отплава в морето на спекулациите, вземайки за оръжие само малък брой разпокъсани факти и тежкия товар на слухове от втора ръка и догадки, е като човек, оставен на течението в малка лодка, без секстант5. В много от съчиненията, които проучихме, за да стигне до своята крайна точка или заключение, спекулацията трябва да включва в себе си някои или всички злоупотреби с факти, вече разгледани от нас поотделно.
Като пример за умозрителна спекулация да анализираме един доста дълъг цитат от Ерик и Крейг Умланд („Тайните на древните", стр. 103):
„Път към миналото. През 1950 г. публично достояние стана една карта на обратната страна на Луната (винаги скрита за земния наблюдател), гравирана върху тайна врата с кръгла форма в един неотдавна открит храм на маите
6. Оттогава насам за тази карта не бе съобщено нищо повече; както учените, такаи чиновниците от правителството „забравиха" за случая.
Възможно ли е маите да са били в състояние да изготвят такава карта, без да са били на Луната или поне да са я заобиколили с помощта на някакъв космически кораб7?
Златната книга на маите, съдържаща цялостната история на този народ, е била скрита, когато се появили конкистадорите — скрита в таен тунел, който до днес не е открит. Един храм в Перу пази древен надпис, за който се твърди, че дава указание за мястото на „тунела", водещ към древния изгубен свят — свят, който е напълно възможно да представлява родната планета на маите. Защото, ако маите са имали бази на Луната, възможно е те да са ги смятали за врати или тунели към древния изгубен свят на тяхната истинска слънчева система."
В първия абзац се разказва само един слух. Е. и К. Умланд не
точняват откъде са получили тази информация, нито къде се намира
този храм. Кой е идентифицирал въпросната карта? През петдесетте
години още никой не беше видял обратната страна на Луната, затова
как би могъл някой да има основа за сравнение и да претендира, че
това е еди-какво си? Забележете също инсинуацията за евентуалното
прикриване от учени и служебни лица. Кой и защо?
Вторият абзац, написан във формата на въпрос, показва, че авторите изобщо не се съмняват в съществуването на такава карта и правят следващата крачка в спекулативното си пътуване, като излизат с твърдението, че маите са ходили на Луната.
В третия абзац се твърди, че „Златната книга" е скрита в тунел, за който никой не знае (забележете: на стр. 37 авторите споменават, че съществуването на книгата било легенда и че тя е била пазена в храм). Тук имаме данни, основани на слух, приема се една легенда за факт и освен това възниква противоречие. В този момент авторите внезапно отклоняват вниманието към Перу, за да стане дума за тунели, водещи — както се твърди — към изгубен свят (слух), и от всичко това се прави необоснованият извод, че тунелът води към планетата — родина на маите, предполагайки, че те са имали такава. Последното твърдение — отново без доказателство — гласи, че базите на Луната (?) са тунели към Слънчевата система, откъдето са произлезли маите.
Това изявление на Е. и К. Умланд е прекрасен пример за истинска спекулация. Извършени са следните злоупотреби:
1.Използуване на слух като свидетелство.
2.Неуточненост.
3.Противоречие.
4.Възприемане на легенда като факт.
5.Необосновано заключение.
6.Инсинуация.
7.Неуместно заключение.
В целия откъс не се предлага нито един обоснован факт. И ако някой иска да се забавлява, нека обърне внимание на отсъствието на грешки във фактите в целия откъс, доколкото в него не се съдържа нито един факт.

Редактирано от Kpъr на 04.03.03 13:57.