от Flow

В живота на всеки от нас се случват неща, които могат да ни накарат да се запитаме – защо на мен, защо това, защо сега…
Футболът е част от живота на хората – за едни в по-голяма степен, за други в по-малка. Футболът е емоцията без която много от нас не могат, емоция която в съботните следобеди ни приковава към телевизионния екран, скарва ни с жените и приятелките ни, засилва ни към близкия букмейкърски пункт и изобщо е нещото, което за много от нас се изразява в любимо хоби, занимание, тема на разговор и прочие…
Футболът е начин бащите да бъдат по-добри бащи, като заведат детето си на мач, като му купят фланелка на любимия отбор и му инсталират поредната футболна симулация на домашния компютър.
Футболът е нещото, което преди доста време е било създадено и наречено просто игра… Игра която има за цел да обединява интересите на хората и да ги забавлява. Макар на времето футбола да е бил много по-варварски и груб спорт, той е бил такъв на терена, а не извън него. Но какво наблюдаваме в настоящата футболна действителност в различни точки на света? Трибуните се превърнаха в бойни полета, а хората в обезумели зверове. Но футбола винаги е носил тази тръпка в себе си и в “обединението” си е разединявал общности и маси по религиозна или расова принадлежност. В миналото са го доказали безбройните вражди между католици и протестанти на шотландските дербита между “Рейнджърс” и “Селтик”. Преди и сега много фенклубове имат фракции наречени скин-хедс и движения който нямат нищо общо с футболната игра а са по-скоро антисоциални явления. Нужно е да се знае че хората които участват в такива организации са най-лесни за манипулиране на каквото и да било. Това са хора които нямат нужното самообладание и решителност сами да решават живота си и да вземат решения. В българската действителност го доказаха привържениците на “Левски” и ЦСКА… Видяхме смъртен случай, осакатено за цял живот момиче и какво ли още не. Подобна хронология е доста черен нюанс в живота ни и с ваше позволение аз ще се лиша от по-нататъшни обобщения по този въпрос. Та кой в крайна сметка стои зад поведението на тези хора? Кой ги манипулира? Мисля че отговора на този въпрос е много простичък и тривиален – шефовете на фенклубовете. Това са хора които явно нямат необходимите качества, за да дадат и укажат едни правилни и трезви изисквания към подопечните си съмишленици. Всъщност шефовете на фенклубовете са най-големите подбудители и инициатори на всички негативни постъпки на феновете на неговия отбор. Защото след като обединяваш техните интереси и предпочитания, организираш им екскурзии, изготвяш сценариите кога, какво да се пее… трябва да можеш да ги контролираш. А в България подрастващите привърженици на футбола освен контрол откъм фенклуба, са лишени и от контрол в самата семейна среда. След няколко години тези безконтролни и неориентирани младежи се превръщат в антисоциални субекти без бъдеще.
Простащината и идиотизмите по стадионите трябва да спрат. Как да стане това?
Отговори за решението на този проблем могат да бъдат намерени навсякъде, но най-важния отговор трябва да намерим в самите нас. Той е там някъде и чака да бъде открит, чака да еволюира в нещо по-добро и да допринесе за нормалните отношения между хората, да ги лиши от злобата и омразата и да сложи устоите на един по-добър свят.
Свят в който бащите спокойно да могат да заведат децата си на мач.
Свят в който футбола да върне първоначалното си предназначение – да радва и забавлява.
Свят в който червени, сини, лилави, жълти и зелени ще могат дружески да си подадат ръка и да разберат че са последователи на една идея – тази на футболната игра.

Дали това време ще дойде?
С оглед на всичко не-футболно което ни се случва покрай футбола, подобна романтична мисъл е лишена от всякакъв здрав разум. Много от нас ще кажат че е невъзможно и нищо няма да се опитат да поправят. Много от нас ще попитат “как”?
Аз вече казах как, а ако някой не е разбрал нека се запита Защо?

Защото футболният двубой е долу на терена, а не извън него…

Ние сме великата публика на един още по-велик отбор – казвал съм го вече. Ние сме “Дунав” и сме по-различни от всички други – и това сте “чули” от мен. Защо сме велики и различни ли? Защото колкото по-различни сме от простащината, тиранията и насилието на футболния хулиган – толкова по-велики сме от всички останали…

САМО “ДУНАВ”!!!

Редактирано от vivanov на 20.01.05 22:56.