Кой отбор мразим най-много? / Градове / Русе

от Flow

“Дунав” е отбор с място във футболната история на България и като такъв предизвиква определен интерес и провокация във нашенския запалянко. Но “Дунав” е ненавиждан от другите дотолкова, доколкото тук присъства тезата за съперничеството. Иначе “Дунав” винаги е бил олицетворение за спортсменство, дух, мъжество и майсторство на зеления терен. Играчите от няколко поколения обличали синята фланелка са били възпитавани във вяра в победата и начина за нейното постигане – чрез труд и честност.
За разлика от Левски и ЦСКА, няма известен случай в историята ни, който да ни уличава в поръчково съдийство. А и съгласете се всъщност, че провинциалните отбори никога не са се славели с протекциите на съдиите. Съгласете се също че някак не се връзва тезата да биеш тъй наречените грандове с помощ на хората облечени в черно - с техните си хора. И все пак футболните анали показват че “Дунав” не веднъж е бил и Левски и ЦСКА и то не с измъчени победи, а с красноречива игра и поведение (и на двата отбора) на игрището. Много от звездите на едно или друго поколение неведнъж са изпадали в комични ситуации пред русенска публика и пред играчите от нашето славно минало. Защо славно ли? Не ние нямаме двадесет купи във витрината си, но от друг ъгъл погледнато ние имаме много повече…
Ние имаме нашата чест. Ние никога не сме се съмнявали че отбора ни е паднал умишлено, а още по-малко в това че е спечелил плащайки си. Нашият клуб никога не е бил васал или сателит. Това ни стига за да приемаме всяка една минута, всеки един гол, всеки един мач, като спечелена купа. Защото купите се печелят със сърцата на хората, а не с парите и влиянието на една или друга власт или институция (визирам БКП и МВР).
Ако направим паралел между нашия отбор и някои от останалите, между политиките и методите на нашия и някои от мен засегнатите клубове, ще видим че дунавци имат основание да мразят и Левски и ЦСКА и всички други омазали се с меда от задкулисните игри и маниакалните цели, които са преследвали. Тези цели се наричат шампионски… Но колкото и да е бил подкопаван и унижаван “Дунав” не мрази никого.
Футболната игра е като в живота и в нея всеки има право да избира какъв да бъде – да постигне фалшиви медали и титли или да си остане по-истински и различен от всички други.
Русенския привърженик не се затваря в стереотипни идеологически пространства. Той не се самоосъзнава, като богопомазан, но все пак се възприема като част от едно велико минало, една велика история и един велик клуб. Нашия фен се отнася с респект към Левски и ЦСКА толкова, колкото и към Панайот Хитов (Тутракан) и Вихрен (Сандански). Защото купите и титлите не могат да предизвикат уважение, когато са “извоювани” с измама нали?
Та ние не мразим никого – просто обичаме нашия “Дунав” и се опитваме да покажем малодушието и аморалността на някои, заради които клуба на нашето сърце е бил принуден да търпи унижения.
С днешна дата “Дунав” по безапелационен начин “мачка” всичко по пътя си към Б група. Нивото и качеството на игра, което демонстрира определено не е за В група, но както е казано всяка нещо си иска своето. Затова след юридическата метаморфоза, която беше нужна за да започне възраждането на този голям български клуб сърцата на русенските привърженици, отново тръпнат в очакване, че историята ще се повтори и те отново ще имат своите големи футболни личности и герои. Имат ги и сега, имаха ги и на финала за аматьорската купа – това бяха опитните Енгибар Енгибаров, Миро Енев и Илиян Памуков (син на легендарното русенско крило Стоян Илиев – Лисика). Енги е ключовото звено, треньор и днешен лидер на отбора. С работата си в клуба и примера си на терена той допринася страшно много за бързото развитие на младите момчета в отбора. А знаем че Б и В групите са място точно за това – за да се трупа опит и да се раждат таланти. Мисля че с тазгодишното им обиграване и привличането на три, четири опитни футболисти догодина А групата ще може да бъде атакувана и се наемам да предвидя, че отново Енги ще е ключовата фигура за постигане на всичко това.
Благодарим ти Енги, остани си такъв, а ние ще бъдем с вас на всяко домакинство, всяко гостуване, всяка победа и загуба, както сме го правили винаги. И по начин по-различен от всички други, който ще подхожда на нашия “Дунав”– със сърце и душа …