Беше юли миналата година, ако не се лъжа, аз имах малко работа на баира и разсъждавахме лежерно върху някои климатични особености на лятото- беше един от двата дни с истинска жега и аз отбелязах това.

-Не си наясно с тези неща, каза НЕ-присъствието на Даскала, който, естествено, взимаше един от даровете на живота си-следобедната си сиеста, респекривно, спеше някъде на 200 километра от слънчевия Арап.

Ст. фотосинтезираше с чудовищни темпове, обирайки почти целия въглероден двуокис, а единствен негов източник бях аз.

-Не си съвсем наясно с тези неща- продължи спящият пръч- няма внос.Тукашните жеги не могат да бъдат истински- дори тук на морското равнище, където са ситуирани тия чудесни лозя, най-много да стане 30-35 градуса. Няма ли внос на предварително подгрят въздух от Сахара- няма и истински жеги. Юлското слънце ги подхваща, и почти от зенита успява да компенсира само няколкочасовото нощно изстиване, и те ти 40 градуса-истинска, здравословна жега!
Съвсем неочаквано се намеси нечие зелено присъствие:

И двамата не сте съвсем наясно...Долавяте фрагменти, а и самите тях не интерпретирате правилно...Просто има не-време и не-място.На езика на нашия приятел Небойша има една такава дума, невреме...ала тя обозначава метеорологично бедствие, лошо време...а аз имам предвид съвсем друго...говорите за машини на времето...не можете да отидете на ДРУГО място,защото сте част от ТОВА...Не можете да върнете лятото на осемдесет и девета, защото вие сте били други, въздухът е бил друг...планетата Ви е била друга, намирала се е на друго място, ако щете.
Като умираща мъгла- всички говорят за мъглата с такова отварщение, а тя е толкова безобидно и капризно явление...
-Освен,ако не шофираш- изкикоти се Даскалът.Ненавиждам го заради тия му тъпи, противни и намахани вметки!!
-Млъквай, пръч!Остави я да говори!
...и ...това място е било различно разположено спрямо теченията, лъчите и ТЪКАНТА на пространството...Мечтаете да идете в Мезозоя, да видите динозавърския рай на креда,а ....не разбирате, че ...просто няма как...и не става дума за това , че няма да има с какво да се храните, че въздухът ще ви бъде чужд
Почувствах се доста странно-зелената твар доста успешно обличаше в някаква форма мой спомен...подозрение, досещане...Прадядо ми- възрастен, но не чак толкова, здрав, макар не чак толкоз...на почти осемдесет.След като почти всички, или съвсем всички от неговото поколение, си отидоха, той просто се почувства чужд.Имаше децата си, внуците, правнуците, пиеше нормално, без да се напива, но просто се движеше като динозавър сред тундра-чужд остатък от -все едно щастливо, нещастно, рахатно или празно, но- съвсем сигурно- ДРУГО време.
Гледаше с невиждащ поглед понякога, понякога сякаш идваше за миг, с усилие на волята, което да компенсира пълната липса на интерес.Дали не е било това?
...а мъглата- продължи растението, е едно много крехко явление- най-лекия повей я отнася и расейва- и онези разкъсани тъкани нейни се наслагват върху настоящето, но те са късове минало, без надежда опитващи се да се задържат, без надежда, защото те са от друго време.Място. Условия. Влажност...бихте угаснали там.Повтарям, заспали ми приятелю, казвам го и на теб, непримирими ми събеседнико- ще се разсеете в Небитието не защото атомите и молекулите ви са от друг континуум, а защото.... не сте във Вашето време.Защото Слънцето е с 20 на сто по-ярко, защото горите са ялови, пълни с огромни, нераждащи нищо, спори и никакви плодове, едно място, на което няма дори трева,,,повярвайте ми- била съм там, не ви трябва...тъканта на самата ви личност ще просъществува само частица от мига- няколко секунди или часове- все едно- лично време, и ще си иде- не в агония дори,а в пълно безразличие...
-Луда жена- каза Даскала, при това, както ми се стори, съвсем искрено-луда жена преродена в ....хм, тялото на едно растение, която се опитва да философства пред няколко превъзхождащи я във всичко, можещи да се придвижват навсякъде, висши животни, докато тя стои, завързана за коренчетата си на тоя горещ ветровит баир!!

Що се отнася до мен, това е едно от нещата, които ми харесват у зелената твар.Начинът, по който ме лъхва, вменява настроенията си, телепатичните си мисли, пакети от личността си...тук ви стовари направо една щедра шепичка усмихната досада:
-Другарю учител, а Вие откъде сте сигурен, къде съм била и какви места съм посещавала аз?

Редактирано от Kиpo на 25.12.05 23:33.