Хей здравей!

Много мерси за темата! И аз съм си доста пристрастена и колкото и да отслабвах - бавно и със спорт, не можех да ги задържа, точно заради тази пристрастеност. Дори и да съм била на режим и да съм сваляла килограми, все се случваше нещо и започвах да ям и да преяждам зверски. Това нещо нямаше спиране, направо бях като обсебена, хем не искам да ям, хем не мога да спра да ям... а не е да съм гладувала и после да имам вълчи апетит. Напротив бях сита и въпреки това, не можех да спра да ям.

Стигала съм до такива преяждания, че ме болеше корем и ми се повръщаше и съм плакала, депресирана. След 4 сладоледа не можех да легна да спя до 4 сутринта.Най-лошото беше, че отричах, че не мога да си контролирам храната. Това е защото понякога бях на диета, или спотрувах, с което си пооправях теглото. Обикновенно бях в някоя фаза - тази на преяждане и на безразборно хранене и тази на диети и някакъв режим. Но никога посредата, никаква умереност. По едно време си мислих, че на чипса му има нещо - не можех да изям един малък пакет. Но ако изям един, ще ям още мнооооого. Или всичко, или нищо. И така си живеех и годините минаваха - трупах, свалях, но не спрях да преяждам.

Почнах да ми мисля, че имам някакъв вид пристрастеност, защото понякога храната ядеше мен, а не аз нея. И много мразех, като ми се случваше това, против волята ми, чувствах се безсилна.

Не мислех изобщо, че има изход от тази ситуация, но сега Слава Богу съм добре. Попаднах на една програма - тази на Анонимните Алкохолици и просто все едно се родих. Но вместо алкохол, аз бях зависима от храна. Търсех сигурността на храната, когато нещата не вървяха, хем я мразех, хем не можех без нея. Понякога даже ме беше страх от храната - от това какво може да ми причини.

Не съм гладувала или преяждала от месец и половина и се чуствам толкова невероятно, лека и свободна, няма я тази обсебеност. За първи път в живота ми, храната не ме контролира и не съм и роб. Душата ми направо се роди, живея свободен живот просто за днес и се удивявам на това, как ям малки порции, без дори и да се опитвам да си контролирам яденето. Как ръката ми спира да посяга към бисквитите, как просто спирам да ям, когато съм сита. Незнам по колко ям, защото не го меря. Вярвам, че тялото ми знае кога е сито и кога е гладно и го следвам. Ям каквото корема ми иска и когато го иска и само се очаровам как не ми се ядат нещата които не съдържат полезни за мен неща. А главата и мислите ми са под надзор, защото те създават голяма бъркотия, като например да търсят храна, вместо любов. Да мисля, че съм гладна, когато не съм. Ах колко поразии съм направила на милото ми тяло с този начин на мислене - преяждане, гладуване, преяждане, гладуване. Та аз друг начин не знаех. Но има и друг начин и друг живот, който аз вече живея.

Ами храните да - хрупкави, сладки, солени, мазни - ей от тези най-много преяждах. Но, именно самия акт на преяждане, не беше само това какво и колко ям, а е вид поведение. Аз не преяждах от нищо. Преяждах от всякакъв вид емоции, търсех в храната утеха и любов, бягство от проблеми. От всякакъв вид емоции съм яла. И винаги се опитвах да си контролирам яденето, защото знаех че ми има нещо и не можех да разбера какво.



А пък килограмите, те сами си падат, като съм спряла да преяждам. Отслабнала съм, но не знам колко. Предполагам, че това е защото не съм обсебена от килограмите ми. Не виждам как кантара ще ми помогне да направя каквото и да било. Той е част от моята зависимост. Когато отслабвам, тогава гладувам и евентуално преяждам. Когато напълнявам, тогава се самосъжалявам и пак преяждам.

Сега съм добре и мога само да пожелая на всеки да изпита свободата и радостта която чуствам аз.