Интересна и поучителна тема ... . Ще ми се и аз да разкажа нещичко в нея.
Висока съм 163 см., на 39 години съм и в младите си години винаги съм била пухкава и закръглена, но с постоянно тегло от около 60-62 кг. Родих на 21 и след неконтролируемото "плюскане" по време на бременността си се оказах с 13 кг. отгоре. През първата година след раждането ги свалих, но в резултат на няколко последователни сериозни заболявания - хепатит, упорита бронхопневмония. Явно организма ми беше ошашавен и след като се позакрепих здравословно, започнах упорито да пълнея - с около 5 кг. на година. Естествено непрекъснато правех опити да отслабна, и за съжаление всеки от тези опити водеше до неминуем йо-йо ефект.
Първоначално опитах с разделно хранене по книката "Сила за живот". Имаше някакъв минимален ефект в началото, но от този период май ми остана най-лошия навик - да намаля закуската до минимум (уж с някакъв плод) ама постепенно плода го забравях и си остана навика да не закусвам. Наливах се с кафета до ранния следобяд и естествено след това освирепявах от глад.
Постепенно осъзнах, че разделното хранене при мен не помага. Пълнеенето се засилваше особено есенно и зимно време и през февруари-март се оказвах с 5-6 килограма повече от края на предишното лято и се юрвах да търся нови методи за отслабване.
Следващият ми голям провал беше великденско постенето (не помня през коя година). На теория би трябвало след консумация само на растителна храна да си прочистя организма. Бях ужасно стриктна - не вкусих нищо животинско 40 дни. Обаче бях непрекъснато гладна и нищо не задоволяваше това усещане. На моменти се хващах, че съм грабнала буркан с лютеница в една ръка, няколко филии хляб в другата, мажа и лапам, а мисълта ми е в сиренето в хладилника. В резултат на яденето предимно на картофи, ориз, хляб и подобни нишестени храни се сдобих с подут корем и почти целодневни газове. Беше ужасно! В резултат на постенето се оказах буквално надута и от този момент спрях да се тегля.
Идеята да отслабна обаче не ме напускаше. Следващият ми провал беше с т. нар. "лечебно гладуване" на Емилова. Спазвах режимът стрикто (както му викат "по конец"). Очаквах към 5-я или 6-ти ден чувството за глад да изчезне. Да, ама не. Това не се случи през целия месец на гладуване и последващото захранване. Лягах да спя в 19,30-20 часа, за да притъпя усещането за стържене в корема, а и сутрин сякаш беше по-търпимо. Не се смейте, но редовно сънувах пилешка пържолка с гъбки или нещо подобно. Както и да е, инат съм и издържах, и дори се опитах да спазвам и препоръчителния режим на хранене след това. Е, не успях. Явно аз за вегетарианец не ставам, и постепенно в ежедневното ми меню се включиха всички храни , които тя отхвърля. Резултат: първоначално рязко отслабнах, не знам с колко килограма, защото още не смеех да се кача на кантара, но дрехите ми станаха широки. За няколко месеца след гладуването обаче, напълнях така, че вече не само не ми бяха широки, но и не можех да се натъпча в нищо.
След някое време пробвах медикаменти за отслабване. Първо Ксеникал. Резултатът беше ужасно усещане за неконтролируемо изтичане на мазнини от червата. Даже си мислех да си сътворя някакъв памперс. Май поотслабнах малко за два - три месеца, но накрая ми омръзна да се чувствам постоянно некомфортно и спрях. И пак си бях дебела

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите