Мда, диети, отслабване, напълняване....с повече воля лесно ще отслабнеш а всъщност най, НАЙ трудното от всичко е да запазиш килограмите.
До преди 3 години бях с постоянни 64кг при 173 височина. Тогава реши че трябва да се сложа на диета. След няколко неуспешни опита (краткотрайно отслабване и после възвръщане на кг) открих "'чудодейното" гладолечение. За съвсем кратък период само на вода,плодове и чай свалих цели 12кг. Всички ми казваха колко съм слаба и аз се амбицирах със всеки изминал ден, не всъщност...се вманиачих. Постепенно организма ми свикна без храна и аз реших, че мога и с 1 ябълка на ден. Да можех...изтощена, отпаднала, бледа и отврътена от храната. Смятането на калории, гледането в огледалото и меренето на кантара станаха мания. НО организма си казва своето и рано или късно ни отмъщава за глупостите които сме му причинили. След като бях едва 49кг при височина 173 и реших, че е крайно време да спра с това гладолечение изведнъж в организма ми настъпи неконтролиран глад...глад към всичо. След 3-4месеца кантара показваще 73кг. Всичко качено беше естесвено във формата на сланинки. Чувствах се ужасно...изпаднах в депресия. Дълго бях зотворена в омагьосания кръг -дебела съм защото ям-ям защото съм подтисната-подтисната съм защото съм дебела.
Тогава реших - край ще отслабна и това си е. Минах през НВД, разделно хранене и куп други режими, пих какви ли не хачета докато не осъзная че само си давах парите напразно. Но да отслабнах...и не просто отслабнах, а промених тялото си коренно. От вече 2 години поддържам 52килограма и се чувствам страхотно. Но ако си мислите, че с отслабването битката с кг приключва - жестоко се лъжете- тя тепърва започва. Най-трудното от всичко е поддържането. Сега изпитвам панически страх да не напълнея отново. Всеки божи ден внимавам какво ям, ако си позволя нещо забранено, на следващия ден гладувам за да компенсирам. Редовно правя антицелулитни масажи с мед и кафе, мажа се с термо кремове. Поради липсата на време за фитнес си купих велоергометър в къщи - през ден тренирам по час и половина и давикажа ефект има-стегнат корем и бедра. Мда сега всеки ден получавам комплименти. Една пълничка колежка ми каза на скоро - "Ех, как искам и на мен да ми изкочат кокалите, но то си е до ген" Ген ли-друг път! Поговорката, че красивата жена е поддържаната жена е напълно вярна, но с цената на какво? Непрестанното мерене и внимаване с калориите, фитнесите и солариумите започнаха да ме отегчават. Но няма друг начин - ако спра рискувам да стана пак онова мрачно, вглъбено в себе си пълничко момиче.
Някои ще кажат - ей килограмите не са най важното! Но нека да си признаем живеем в материален свят и това как изглеждаме и колко пари имаме е по важно от всичко друго. От както имам красива фигура-видях какви дивиденти и плюсове носи тя в буквалния смисъл на думата. От София съм,работя обстановка на суета и не мога да си позволя да изглеждам зле. Дори ако отида на работа без обичайния грим правя лошо впечатление- да не говорим недай си боже ако напълнея!
И така това е моята исторя - Диетата като начин на живот...