Този въпрос произлиза от по-големия въпрос: за живота и смъртта. Хартата за правата на човека дава всекиму право на живот. Правото на смърт обаче ни е отнето. Това се дължи най-вече на страха на човека от смъртта, защото никой не знае какво става със съзнанието след това. Затова и всички религии третират въпроса за живота след смъртта: дали обещават рай или прераждане, са подробности.
Някои първобитни племена посрещали смъртта на стареца с песни и смъртта на новороденото със сълзи. Защото старецът е изживял вече своя живот, дал е своя принос за племето и преселвайки се в отвъдното прави място на следващото поколение да даде своя принос. Мъртвото бебе било една изгаснала свещица, която не е имала възможност да се развие и да изживее живота си. Други племена изпращали смъртта на бебето с безразличие и смъртта на стареца със сълзи: старецът с своя опит бил полезен на племето, докато бебето дълги години е само тежест, особено ако племето е бедно. И щом боговете са го прибрали, значи така е трябвало.
Темата е безкрайна и няма отговор. Хуманно е дадеш възможност всекиму да живее, но също така е хуманно да отървеш човека от мъките му. Имаме милиони инвалиди, които не живеят, а вегетират, но имаме и Стивън Хокинг - пълен инвалид още от раждането си, но най-голямото светило на съвременната физика и космология.
Ако си вярващ, остави въпроса в ръцете на своя бог. Ако не си - прецни по съвест.