Много хора биха приели раждането на болно дете като свое лично наказание, предопределение за по-нататъшния им живот. И носейки си "кръста", може би вярват, че правят добро на душата си и изкупват... грехове от "преди". Нали нещо такова е кармата - белязване от някога за сега, за в бъдеще, някакви сметки, някакви прехвърляния, съдбоносни стечения на обстоятелства... Не че ми харесва, но има хора, които безпрекословно се подчиняват, разбирайки всичко, което им се случва като карма и толкова, не опитват да променят нищо, да повлияят. Приемат, живеят някакси, умират. Недоволни от живота си.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.