Представяте ли си живота на дете, което поради заболяване трябва да прекара целия си "живот" на легло? А какъв ли живот би бил този, в който едно човешко създание освен че е лишено от двигателна способност, има нарушения в мозъчната дейност и няма шанс да се научи да говори, да се храни само, да общува? При животните е лесно – майката убива болното си малко, за да не й е в тежест докато се грижи за останалите. А при хората? Право на живот?! Какъв? За кого? Един възрастен трябва да се грижи за болното дете, а друг – да поеме изхранването на двама души, освен самия себе си. И? Струва ми се, че няма толкова широко сърце, в което един ден да не се прокрадне мисълта “ако можеше да го няма”. У нас има домове за сираци, пансиони, домове за деца с увреждания също, но всички знаем в какво състояние са. От чувство за дълг, от чувство за вина, поради угризения, заради вероятността да бъдат обвинени в жестокост, обикновено родителите приемат “лошия късмет” и обръщат живота си. Дали е необходимо? Или надеждата за чудо е неизчерпаема? Не опитвам да сложа цена на живота, но не мога да не сравня – животът на един голям, здрав, работоспособен човек срещу този на човек, който всъщност... дали е личност, какво е всъщност? Жив труп? Ужасна ли съм? Може би. Знам, че за такъв проблем няма универсално решение, но просто мисля за това. Трудно ми е да приема саможертвата на двама души, често на цяло семейство (защото това е, което се случва при нашите икономически условия). Извън религиозните вярвания, можете ли да ме убедите, че е необходимо? Имаме ли определение за “човек”? Онова, което по физическата си форма е човешко създание? Нали животът бил дар? Защо трябва да е наказание? Да дариш живот понякога е жестоко, смъртта понякога е чакана. Ако приемаме, че нямаме власт над живота, че не е редно да го отнемаме от друго човешко същество, не сме ли по-жестоки? Не е ли по-благородно да дадем възможност на разума да просъществува в друга форма вместо в една обречена човекоподобна опаковка? Раждането на дете обикновено е щастие, но... когато е трагедия?

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

не ми се е налагало - за щастие - да имам практически, конкретен отговор.

знам, че за баба ми ( за която отговоността основната не беше моя за решенето) и за котарака ми ( там отговорността беше моя) - се опитвах докрай.

знам също, че това не е никакъв отговор :( но ми се струва, че животът е Божи дар и не мога аз с лека ръка да отсъдя за него.

IMAGINE...

отговора е евтаназия, но за съжаление това е пътека която веднъж отворена може да стигне до кофти неща.
затова и е легална (в холадия) - но важи само за случаите когато има изрично желание на пациента.
понеже когато друг започне да решава....

_____________________________________
Smile... people will wonder what you've been up to.

imame dve priatelski semeistva...jivota nakaza i dvete s nenormalni deca..purvoto semeistvo reshi da si go otglejdat te i veche sa na ruba na silite si..deteto e na 8 godini..znachi 8 godini samo bolka, tuga i bezsilie..rodiha si i vtoro dete..to miloto pochti ne poluchava laska i vnimanie..sega go chakat tova purvoto da umre..tova ne e semeisto za men...a pri drugoto semeistvo..maikata i do den dneshen znae che deteto i se e rodilo murtvo..i taka e po-dobre..sega e stastliva maika na absolutno zdravo i usmihnato dete..spored men tova pravo triabva da se dade na lekarite...stom te preceniat che ot tova "chovek" niama da izleze kolkoto i brutalno da zvucha togava prosto triabva da se suobsti na roditelite che deteto e murtvo rodeno, za da niama oste susipani jivoti...

Ako ne mojesh da promenish posokata na viatura, oburni si platnata

Познaвaм едно семейство.При тях се роди едно мaлко момиченце a лекaрите кaзaхa нa мaйкa му че по-добре дa го дaде в дом...зaщото от нея човек нямa дa стaне.То имaше детски пaрaлич.Но тя въпреки товa го взе.Водеше го нa лекaри...трудно вървеше.В детскaтa грaдинa госпожиците специaлно се грижехa зa него зaщото другите децa бяхa пъргви a то едвaм вървеше.Слaвa Богу не беше умствено изостaнaло...въпреки че лекaрите и кaзaхa че и тaковa ще стaне....Е,не стaнa!След няколко години вече върви съвсем нормaлно...много усилия костaвaше нa товa семейство...но именно товa ги нaпрaви по силни...Сегa почти не може дa се познaе че детето е било болно.Зaтовa съм против лекaрите дa решaвaт зa кaквото и дa било.Поне бългaрските...зaщото сa тaкивa некaдърници повечето че глaвaтa ме зaболявa!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Наистина, универсален отговор няма .. за всеки той е различен, защото всеки е различен. А освен това понятията правилно и грешно са относителни и променливи за всеки човек и ситуация.

Всеки трябва да избере за себе си какво да направи. И единственият сигурен критерий за това кое да избере, лежи вътре в самия човек. Често помага да се поставиш на мястото на себе си, в бъдещето след като вече си приел решението и да усетиш какво изпитваш от взетото решение .. избираш това което ти доставя вътрешен мир и радост.

Избраното може да е по-трудният път .. Но какво е трудно и лесно .. ? Трудното е трудно, само когато си очаквал то да е лесно. Ако избереш да отгледаш детето .. си даваш сметка, че посвещаваш физическото си съществуване на тази цел ... и не очакваш нищо повече. Липсата на очаквания, намалява и разочарованията и мъките ...

Ако го умъртвиш, само заради страха че няма да можеш да се справиш .. то остава да живее в съзнанието ти .. дали ще можеш да носиш това усещане в главата си ?

Можеш да избереш и да го умъртвиш, защото вярваш че това би било най-добре за теб .. ?

Чудесно .. правиш каквото смяташ за най-добро .. Но трябва да си наясно че го правиш защото смяташ че то е най-добро за теб, а не за него (детето) ..

Ако все пак си взел решението следвайки интуицията си, усещанията си .. и позива за равновесие и обич .. тогава няма от какво да е притесняваш .. защото тези усещания идват от душата ти .. която разбира и чува душата на другото същество (детето) и ти предава неговите желания.

Ако се колебаеш .. в каквото и да е .. по-добре не го прави. Ще има ясен подтик и усещане/стечение на обстоятелства когато няма да се колебаеш нито за миг. Просто наблюдавай .. ;-))

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Евтаназия ли се казваше ... ако човека прецени че не иска да живее. А ако иска, но тормози с това другите ? Тежки ситуации. Живота е суров. Как да се постъпи ли ? Както може. Както прецени човек. Без мозък няма смисъл въобще да живее. Но кой ще каже кое как ? Да сме щастливи че това нещастие не ни е на главите ... и да не ни се случва...

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.

Ох, дължa ви извинение, че не отговaрям, но толковa чоглaво ми стaвa кaто се зaмисля и кaто знaм, че решение нямa, тa съвсем не ми се пише... Поне близките дa можехa дa помaгaт в тaкивa случaи, aми всеки си имa неговите грижи и стaвa почти невъзможно дa се помогне с кaквото и дa било, доброто желaние понякогa е толковa ужaсно недостaтъчно.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.

Този въпрос произлиза от по-големия въпрос: за живота и смъртта. Хартата за правата на човека дава всекиму право на живот. Правото на смърт обаче ни е отнето. Това се дължи най-вече на страха на човека от смъртта, защото никой не знае какво става със съзнанието след това. Затова и всички религии третират въпроса за живота след смъртта: дали обещават рай или прераждане, са подробности.
Някои първобитни племена посрещали смъртта на стареца с песни и смъртта на новороденото със сълзи. Защото старецът е изживял вече своя живот, дал е своя принос за племето и преселвайки се в отвъдното прави място на следващото поколение да даде своя принос. Мъртвото бебе било една изгаснала свещица, която не е имала възможност да се развие и да изживее живота си. Други племена изпращали смъртта на бебето с безразличие и смъртта на стареца със сълзи: старецът с своя опит бил полезен на племето, докато бебето дълги години е само тежест, особено ако племето е бедно. И щом боговете са го прибрали, значи така е трябвало.
Темата е безкрайна и няма отговор. Хуманно е дадеш възможност всекиму да живее, но също така е хуманно да отървеш човека от мъките му. Имаме милиони инвалиди, които не живеят, а вегетират, но имаме и Стивън Хокинг - пълен инвалид още от раждането си, но най-голямото светило на съвременната физика и космология.
Ако си вярващ, остави въпроса в ръцете на своя бог. Ако не си - прецни по съвест.

това е то кармата
не искам да пиша повече за това защото ще засегна доста хора
но всичко за което пишеш си има причини и нещата не са случайни