"Когато в едно заболяване тревожните симптоми започнат да се повтарят, лекарите се почестват зад ухото и обясняват, че хроничните болежки са за цял живот.
Приемните изпити в СУ са преглед не само за кандидат-студентите и родата им, а и за цялата образователна система. Е, тазгодишните резултати напомнят, че тази система е вече сред хронично загазилите.
Ето и данните от болничния картон.
През 2000г. 1800 кандидат-студенти (51,7% от явилите се на изпита по литература) капитулират пред Пенчо Славейков.
Тази година 1649 техни последователи (54%) не намериха спасение в темата "Съмнения и спасение в поезията на Димчо Дебелянов".
Притеснителна закономерност.
... Ножицата между средното и висшето образование отдавна е широко отворена. По време на кандидат-студентските кампании тя се затваря рязко и болезнено...
И проблемът не е нито в сънищата за щастие на Пенчо Славейков, нито в скритите вопли на Димчо Дебелянов.
Днес към бългаските университети вече върви поколение, оказващо се извън конвенциите на писмената култура. То научава света, гледайки, слушайки, сърфирайки (из Интернет).
Четенето и писането за него са необичайни дейности, които системата на средно образование вече не може да направи обичайна практика. Децата ни вече не пишат нищо друго, освен графити по стените на сивите блокове и SMS-и чрез подарените за рожденния им ден мобилни телефони. Защото емоцията е там, а вълненията отдавна са избягали от часовете по български език и литература.
По тази логика писменият изпит на прага на университета си остава архаична практика на избрани, подбиращи се себеподобни.
... И става така, че познатите и обичани от поколения българи книги, романи, разкази, стихове не са вече нито познати, нито обичани.
Тук, предполага се, е нашата вина. Значи просто не ги разказваме както трябва. Значи вече просто не е интересно. Какво би станало, обаче, ако българският учител по литература прочете в своя час стиха:
"Не е ли по-добре сега
да пийнем 2-3 бири! А!"
И след като учениците жадно притихнат, да продължи:
"Вижте сега! Човекът, написал това за бирите, е бил голям бохем, много бил по живота и освен стихотворението за бирите и цигарите е написал още:
"Помниш ли, помниш ли тихия двор! Тихия двор с белоцветните вишни".
Или пък в часовете по литература за Ботев да каже:
"Той е бил много непослушен. Също като вас. А преди да напише "Свобода или смърт юнашка" е написал следното: "Ще умре един от нас! Ил'мъжът ти или аз" - стихотворение, в което лирическия герой пожелава жената на ближния си."...
Защото диагнозата на днешното българско училище е - разминаване на ценностни системи на поколението, което трябва да бъде учител, и поколението, което не може да не бъде ученик, защото просто си е в тази възраст.
Те искат да чуят от нас обясненията за живота и литературата, казани с думи интересни и прости. "

(24ч, Юрий Проданов,с минимални съкращения)

- Excuse me...