Ако това не го беше написал човек на твоите години, сигурно щях да го заподозра в егоизъм..Теб най- много в огорчение..
Как е за мен..И двете крайности са лоши..И да си вързан да се грижиш за стари хора , дотолкова, че да ти пречи на реализацията..И да се откъснеш отрано и да "изчезнеш" нанякъде..
В първия случай е ясно..във втория - прекъсва се връзката с дома, с корените, човек се чувства "бездомен" на всяко ново място...Дори и да се устрои някъде, дом да създаде, къща, семейство, деца..Винаги в спомените и сънищата си се връща "в бащината къща"..
Истината е някъде по средата..Хем да си независим, хем да се грижиш..
Възможно е..

За Учителите..
Аз съм имала щастието да срещам велики хора за учители..Още от първи клас..
Истината е, че едва дали и 10% от всичките преподаватели са били Учители..
И дори не помня какво са ми говорили за Дебелянов и Ботев..
Но те ме научиха на най- важното..Да Мисля..
Научиха ме как да уча..Сама да се развивам..Да имам критично око , да пресявам, да ценя, да се боря, за да докажа правотата си..Научиха ме как да споря и как да слушам..
Не ми дадоха две риби, а ме научиха как да ловя риба..
Учители не са ми били само хората с тази длъжност в училището..
Имала съм Учители и в семейството си, и приятели, и познати..Дори и тук, в клубовете има хора, които са ми Учители, без дори и да подозират за това..
Извличам ценното отвсякъде, където го намеря..защото Някой ме е научил как да го разпознавам, и как да го усвоявам..
Затова, разбираш вече, предполагам, че освен благодарност, друго не мога да изпитвам към тях..
Предполагам, че и аз съм Учител за някого..И това ме радва..Защото и аз имам доста ценно, което мога да дам..И никога не съм се "стискала"..Защото помня как ми е давано на мен..

Питаш ме дали това ми помага / в работата, в живота, в любовта, в изпълнението на мисията ми на тази земя/:

Помага ми, Оптимист, можеш да ми вярваш..

Orange reality..