важни са.

придиханията (запетайките над началните гласни) означават, че в старогръцкия думите със запетайка отворена надясно (силно придихание) са се чели с начално h-, подобно на немското, а другите, които не са се чели, са получавали запетайка, обърната наляво (слабо придихание).

ударенията са както следва остро (/), което е означавало повишаване на тона, извито (~), което е означавало повишаване и последващо спадане на тона, и тежко (`), което е означавало много различни неща, но окончателно утвърденото му значение е "остро удрение (повишаване на тона) на последна сричка от думата, когато следва друга дума със собствено ударение".

във византийския, както и в новогръцкия период, началното h- вече не се произнася, а всичките ударения се четат като едно и също, но по традиция всичко това е част от гръцкия правопис чак до 80-те години на миналия век.

отбелязването на гръцки без придихания и дори без ударения е допустимо само когато трябва да се предадат графично текстове от 80-те години насам.

my soul swims gently in her pool