Важни ли са всичките тези запетайки и чертички върху буквите от стария гръцки. Какво означават ? Може ли един стар текст да бъде изписан днес без тях ?
Ако да, колко голям е компромиса ?

Благодаря предварително !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

важни са.

придиханията (запетайките над началните гласни) означават, че в старогръцкия думите със запетайка отворена надясно (силно придихание) са се чели с начално h-, подобно на немското, а другите, които не са се чели, са получавали запетайка, обърната наляво (слабо придихание).

ударенията са както следва остро (/), което е означавало повишаване на тона, извито (~), което е означавало повишаване и последващо спадане на тона, и тежко (`), което е означавало много различни неща, но окончателно утвърденото му значение е "остро удрение (повишаване на тона) на последна сричка от думата, когато следва друга дума със собствено ударение".

във византийския, както и в новогръцкия период, началното h- вече не се произнася, а всичките ударения се четат като едно и също, но по традиция всичко това е част от гръцкия правопис чак до 80-те години на миналия век.

отбелязването на гръцки без придихания и дори без ударения е допустимо само когато трябва да се предадат графично текстове от 80-те години насам.

my soul swims gently in her pool

Искрени благодарности, Бомба!

Специално за библейския гръцки, от тази страница

http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/texte/etcs/grie/gnt/gnt.htm

можеш да си свалиш шрифт и да си копираш Новия завет С ДИАКРИТИЧНИ ЗНАЦИ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм със съфорумника the_bomb , че диакритичните знаци са важни, но той не е отговорил на въпроса до каква степен са важни.

Употребяват се по традиция от елинистичната епоха, когато гръцкият език е станал lingua franca в голяма част от Нашия свят. Предназначението им е било онези, за които гръцкият език не е бил роден (и на първо място, римляните) да могат правилно да четат гръцките текстове. Обаче едва ли някога са се употребявали върху камъни (не са ги дялали там), не са се употребявали и в текстове, написани само с главни букви (не се вписвали в декорацията).

Значението им е такова, каквото е значението на ударенията в българския и руския език. Сега се пишат последователно само в речници и в текстове за чужденци. Но преди въвеждането на книгопечатането са се писали последователно. Например, Петър Берон в Рибния си буквар употребява последователно ударенията.

Ако гърците рекат да се откажат изобщо да пишат ударенията, самите те ще могат да четат текстовете си без особен проблем (или поне със същите проблеми, каквито имаме българите - налага ни се понякога да поставим ударението, за да се различи смисъла на думата.)

да, вярно е, че диакритичните знаци се въвеждат от елинистическата епоха насетне, но оттагава тяхното ползване става все повече и повече задължително, чак до окончателното им оформяне през ІХ в. сл.Хр. при кодифицирането на минускула.
оттогава е прието да се пишат навсякъде и са задължителни за научните издания на гръцки текстове.

това с писането без ударения го има, доколкото знам, като течение за реформа в гръцкия правопис, но то е с лек шовинистичен оттенък: ние ще си знаем как да четем думите, пък варварите да му мислят.

това обаче се отнася за текстове на съвременен гръцки. много ми е интересно как един днешен грък би разчел Херодот, без да са му написани ударенията. за Сафо да не говорим - там има и отмети на ударения, и чудесии...

има и случаи, в които различното ударение е играело смислоразличителна роля. дори един днешен грък не би могъл да се оправи в такива случаи, без ударението да му е написано, защото в днешния език не се прави разлика между четенето на / и ~

my soul swims gently in her pool

много ми е интересно как един днешен грък би разчел Херодот, без да са му написани ударенията.

сега се сещам само за случаите където единствено в ударението е разликата м/у изявително и желателно (?) наклонение при глаголи като nikw, но това пък важи май само за контрахиращите диалекти като атическия, в йонийски текстове не би требвало да има проблем?!

това за и отметите на ударенията, и чудесиите можеш ли да го разясниш?! ;)

|| Una vida mejor! ||

мисълта ми беше, че днешните гърци, които се опитат да прочетат думата leistes или thymhres например, няма да могат, защото такива няма в езика им и следователно нямат усет за ударението, ако не им е написано.

Херодот го дадох като пример за още по-голяма трудност за съвременните гърци, защото техният език се основава главно на койне, базирано върху атическия диалект, а в йонийския има странни думи и форми, от които в днешния език няма и помен.

за да четеш нещо, без да ти е написано ударение, думите трябва да са ти познати.

а в еолийския диалект, както отбелязват и античните граматици, е имало отмет на всички ударения напред в думата в сравнение с атически и йонийски. напр. на ат. plhsi'on отговаря еол. pla'sion.
в дорийския пък има отмет на ударението към края на думата.

my soul swims gently in her pool

когато имаш една непозната дума какво значение има дали ще можеш да нацелиш ударението или не?! текстът си остава пак толкова непознат.

има думи като kardia и други, които са си сменили ударението това не значи, че ще ги прочетат правилно въпреки, че са им познати, нали така

|| Una vida mejor! ||

ами да, именно.

ето защо - добре е да се пишат ударения, когато се чете старогръцки.

когато имаме новогръцки текст, тогава по може и да не се пишат, защото шансът да бъдат прочетени с правилно ударение от днешните гърци е значително по-голям.

my soul swims gently in her pool