Праславянские сочетания *or, *ol, *er, *el развились в полногласные сочетания -оро-, -оло-, -ере-, -ело- в позиции между согласными. Пример: рус. «город», «болото», «молоко», «берег», белор. «горад», «малако», «бераг» соответствует польск. grod, bloto, mleko, brzeg;

Праславянские сочетания *tj, *dj развились в согласные «ч», «дж» (в русском языке упростившееся до «ж»), в отличие от «шт», «жд» у южных славян и «ц», «дз» у западных славян. Пример: рус. свеча, рожаю, укр. свічка, народжую, белор. свечка, нараджаю соответствуют польск. swieca, rodzе. Сочетания *stj, zdj закономерно дали «шч» («щ»), «ждж», сохранившиеся в украинском и белорусском языках и упростившиеся до /ш:/, /ж:/ в русском.

Из праславянских сочетаний губных согласных с j в во всех позициях последовательно развилось эпентетическое «л» (за исключением севернорусского наречия). В западнославянских оно присутствует только в начальной позиции, а в южнославянских развилось непоследовательно. Пример: рус. плюю, земля соответствует польск. plujе, ziemia.




Не знам някой в източна България на казва город, болото, молоко и т.н. Не знам и някой да казва земля /освен възрожденци под руско влияние през 19в./; относно праславянските *tj, *dj в източнославянски са се развили в «ч», «дж» /после дж става ж- в руски/. Според много лингвисти развитието на тези съчетания е един от първите маркери за първото диалектно деление в праславянския свят станало още вероятно 4-5 в., както и че южните славяни са дошли на Балканите с новите им застъпници, за български "шт" и жд" /всички славянски топоними в Дакия са от този тип, както е и сега в българския език, такива са и в цяла Елада до Пелопонес, включително/ На Балканите няма следи от източнославянски застъпници на *tj, *dj, сега на торлашки само имаме "ч" и "дж", но то е вследствие на друг развой, под влияние на щокавските "чь" и джь", които евентуално да са се втвърдили, "ч" го има и в кайкавски и в словенски, но това в случая сега не ни интересува, важното е че никъде няма следи от такива говори в югоизточните Балкани, от което следва че тук не са се заселили никакви /или никакви значителни групи/, анти или други славяноезични от източния славянски свят. Относно "мякането", то е характерно най-вече за руския, но не ев толкова крайна степен застъпено в белогурския и украинския, има го в някаква по-малка степен и полския, който е западнославянски. Надявам се не си мислиш, че източнобългарските диалекти са руски, или че прабългарите са били руснаци.А и не може да се хване, в кой език от кога е, може пък мякането да е било характерно за всички български славяни, а под влияние на фонетичната система на едни западни съседи, западнобългарските диалекти да са се втвърдили. А може и да има субстрактен произход, гръцкият тракийски диалект е мякащ, финският ми изглежда също с много безбожно меки съгласни, може руснаците да са прихванали мякането от фините. Така или иначе, ако се примирим с тезата ти ще трябва да признаем, че:
- прабългарите са били мякащи руски казаци
- техният славянски обаче не се е наложил, а се е наложил диалекта на дакийските славяни, освен мякането
- хората от Западна България не са българи защото не мякат. Българи=руски казаци, които обаче са проговорили на друг славянски език, различен от източнославянски, но са запазили само руското сиекстремно мякане, за да им напомня, че са руснаци. А в гъсто населената с руснаци македонска земя, пардон с прабългари, дори и мякането са забравили, за сметка на това, който казва на свещта, свеча, същое прабългарин, т.е. руснак, торлаците също на руснаци, а шопите и хората от СЗ Резерват са славяни, които са обкръжени от прабългари и руснаци. Не я виждам хипотезата ти за сега да е смислена....